Франко Колумбо - биография

Франко Колумбо е роден на на 17 август 1941 г. на остров Сардиния, Италия. Семейството му е бедно и се занимава със земеделие и скотовъдство. Като малък Франко помага на баща си в селскостопанския труд, от което развива своята сила. Като юноша започва да се занимава и с бодибилдинг. Тренировките дават бързи резултати и Франко става доста силен и мощен. Веднъж се налага да пътува до Германия, където случайно се среща с Арнолд Шварценегер, който е с 6 години по-млад от него. Двамата правят няколко тренировки заедно и това е достатъчно, за да се превърнат в неразделни приятели. Франко притежава страхотен ентусиазъм за тежки тренировки, по подобие на Арнолд. Ето защо двамата се сприятеляват така бързо и стават отлични тренировъчни партньори. Те се конкурират помежду си, всеки се стараеда вдигне по-голяма тежест от другия, да направи повече серии и повторения. По-късно Арнолд казва, че Франко е една от причините той да постигне всичките си победи в културизма. Приятелството между двамата е толкова силно, че когато Арнолд заминава за САЩ по покана на Джо Уидър (президент на ИФББ), той моли президента да вземе със себе си и тренировъчния си партньор. Уидър е съгласен и Арни и Франко се заселват в Калифорния.

В САЩ двамата културисти правят най-добрите си тренировки. Те тренират в залата на Джо Голд, която тогава е една от най-добре оборудваните в цял свят. И двамата

 напредват с развитието на телата си. Арнолд обаче расте доста по-бързо, отколкото Франко, но това не го отчайва. Той знае, че постоянството рано или късно ще доведе до успех. Успоредно с тренировките, Арнолд и Франко започват да провеждат семинари в САЩ, където запознават хората с културизма. Двамата обикалят учебните заведения и затворите и доста хора ги посрещат с интерес. Постепенно стават доста известни, излизат на кориците на много списания, участват в различни реклами, развиват и сериозна състезателна дейност. Скоро и двамата започват да се снимат в първите си филми. Франко също има изяви в киното, макар и не така блестящи, както Арнолд.

В края на 60-те години Франко започва състезателна кариера. За 4 години той печели по 2 пъти турнирите "Мистър Вселена" и "Мистър Свят" и отправя погледа си към най-престижния турнир - "Мистър Олимпия". Спечелва го обаче едва на петото си участие. Причината е неговият приятел и партньор Арнолд, който три пъти го оставя на второ място. След като Арни се оттегля след "Мистър Олимпия 75", идва времето и на Франко. На следващата година титлата е негова. Преди това той е научил от Арнолд как да провежда психическа атака над конкурентите си още преди състезанието. Той редовно тренира по бански в залата на Джо Голд (а там тренират почти всичките му конкуренти), като показва на съперниците си какво е постигнал. Като резултат Франко "побеждава" някои от претендентите за титлата още преди самия турнир. Франко е победителят. След спечелването на титлата той прекратява състезателната си кариера и като Арнолд се отдава на киното. Шест години по-късно обаче той отново се завръща на сцената. Така, между другото, постъпва и Арнолд, който спира да се състезава през 1975 и се завръща неочаквано през 1980. Завръща се, и то с победа на "Мистър Олимпия". За тази победа Франко има голяма заслуга. Преди състезанието той помага на Арнолд за подготовката и му вдъхва кураж. Арни печели "Мистър Олимпия 1980", а на следващата година това решава да направи и Франко. Този път Арнолд връща жеста и е консултант на италианеца преди турнира. Въпреки силната конкуренция Франко печели "Олимпия" за втори път и окончателно прекъсва кариерата си на културист. След това, по подобие на Арнолд, се отдава на киното, а след 1990 г (когато сключва брак) - и на семейството.

Колумбо развива 8-годишна състезателна дейност. За този период той спечелва най-престижните турнири по културизъм. Първото му състезание е през 1968 и на него е класиран втори. Само три години по-късно Франко вече е спечелил "Мистър Европа", "Мистър Вселена" (2 пъти) и "Мистър Свят". След тези победи той се насочва изцяло към "Мистър Олимпия". В този турнир обаче доминира Арнолд, който 3 години не допуска Франко да спечели титлата и го оставя втори в класирането. След оттеглянето на Арни пътят е чист и Франко печели своята "Олимпия", след което се оттегля от състезателна дейност. 6 години по-късно той се завръща и повтаря успеха си. Победата тогава не е лесна. Но той предварително е "сразил" някои от конкурентите си с помощта на психическа атака. Когато е в залата, Франко тренира по бански и всички щат, не щат, забелязват неговия прогрес. Особено много от тази атака "пострадва" Крис Дикерсън, който завършва втори на турнира. На трето място е Том Плац. Благодарение на чудесните си крака той оставя Рой Келъндър на четвърто място. С тегло от 90 кг и добър релеф, Франко за втори път печели "Олимпия", след което се оттегля от културизма окончателно. Вижте пълната му състезателна кариера. 

година	федерация	състезание	място
1968	NABBA	Мистър Вселена (в категория "ниски")	2
1969	NABBA IFBB IFBB IFBB	Мистър Вселена (в категория "ниски") Мистър Европа (в категория "средновисоки")  Мистър свят (в категория "ниски") Мистър Вселена" (в категория "ниски")	1 1 2 1
1970	NABBA IFBB * IFBB IFBB *	Мистър Вселена (в категория "ниски")  Мистър Европа (в категория "ниски") Мистър Свят Мистър Вселена (в категория "ниски")	2 1 1 1 1 1
1971	IFBB	Мистър Свят	1
1972	IFBB	Мистър Олимпия	5
1973	IFBB	Мистър Олимпия	2
1974	IFBB *	Мистър Олимпия (в лека категория)	2 1
1975	IFBB *	Мистър Олимпия (в лека категория)	2 1
1976	IFBB *	Мистър Олимпия (в лека категория)	1 1
1981	IFBB	Мистър Олимпия	1

Снимки

Алберт Бекълс - рекордьорът по състезателни години

Алберт Бекълс (Al Peak Beckles) е роден на 14 юли 1931 година. Роден е в Барбадос, но емигрира в Англия,  където през 60-те години започва състезателната му кариера. Много се е спорило кога точно е роден, предполагало се е дори, че е роден през 1938 - даже все още няма неоспорими доказателства, но въпреки съмненията за годините му той остава в страхотна форма за дълги години. 

Започва да тренира с тежести, когато е на 27 години. Той е културистът с най-дълга състезателна кариера.

 Състезава се 37 години - рекорд, който скоро едва ли ще бъде подобрен. Бекълс няма в колекцията си "Олимпия", най-голeмият му успех е първото място в "Мистър Вселена" през 1971 г. и победата в "Нощта на шампионите" през 1985. Тогава се класира втори на Мистър Олимпия, което е върховото му постижение в този турнир. На последното си състезание (през 1992) Ал Бекълс е почти на 60 години. Тогава той участва на два турнира "Pro Invitational", след което прекратява състезателната си кариера. 

Сега Алберт Бекълс е треньор в залата на Джо Голд "Голдс Джим" в Холивуд. Освен че обучава другите, той не забравя да поддържа и собствената си форма. Тренира 6 пъти седмично и почти е запазил мускулатурата от състезателните си години. 

година	федерация	състезание	място
1965	NABBA *	Мистър Вселена (в категория "средновисоки")	* 3
1967	NABBA NABBA *	Мистър Британия Мистър Вселена (в категория "средновисоки")	3 * 1
1968	NABBA	Мистър Британия	2
1969	NABBA IFBB * NABBA *	Мистър Британия Мистър Свят (в категория "средновисоки") Мистър Вселена (в категория "средновисоки")	1 * 2 * 3
1970	NABBA	Мистър Британия Мистър Европа (в категория "средновисоки") Мистър Вселена (в категория "средновисоки")	1 1 1 * 2
1971	NABBA AAU IFBB * NABBA *	Мистър Британия Мистър Свят Мистър Вселена (в категория "средновисоки") Мистър Вселена (в категория "средновисоки")	1 1 1 1 * 1
1973	IFBB * IFBB *	Мистър Европа (в категория "средновисоки") Мистър Вселена (в категория "средновисоки")	1 1 * 1
1975	IFBB * IFBB *	Мистър Олимпия (в лека категория) Мистър Вселена (в категория "средновисоки")	* 3 * 2
1977	IFBB *	Мистър Олимпия (в категория "ниски")	7 4
1979	IFBB IFBB IFBB * IFBB	За най-добър мъж в света За Голямата награда на Пенсилвания Мистър Олимпия (в лека категория) Световно първенство за професионалисти	3 3 * 7 2
1980	IFBB	Мистър Вселена за професионалисти Световно първенство за професионалисти	4 4
1981	IFBB	Първенство на Канада за професионалисти За Голямата награда на Белгия За Голямата награда на Калифорния За Голямата награда на Месачузетс За Голямата награда на Луйзиана За Голямата награда на Англия За Голямата награда на Ню Йорк За Голямата награда на Уелс За Световната голяма награда Нощта на шампионите Световно първенство за професионалисти	2 2 4 2 2 1 2 3 6 2 6
1982	IFBB	За Голямата награда на Белгия За Голямата награда на Швеция Нощта на шампионите Мистър Олимпия Световно първенство за професионалисти	2 4 1 5 1
1983	IFBB	За Голямата награда на Англия За Голямата награда на Лас Вегас За Голямата награда на Портленд За Голямата награда на Швеция За Голямятянаграда на Швейцария Нощта на шампионите Мистър Олимпия	5 3 4 5 5 3 7
1984	IFBB	Първенство на Канада за професионалисти Мистър Олимпия За Световната голяма награда Световно първенство за професионалисти	1 4 1 1
1985	IFBB	Нощта на шампионите Мистър Олимпия	1 2
1986	IFBB	Мистър Олимпия	4
1987	IFBB	За Голямата награда на Франция За Голямата награда на Германия За Голямата награда на Германия (втора част) Мистър Олимпия Световно първенство за професионалисти	4 6 4 7 3
1988	IFBB	Първенство в Чикаго за професионалисти За Голямата награда на Англия За Голямата награда на Франция За Голямата награда на Германия За Голямата награда на Италия За Голямата награда на Испания За Голямата награда на Испания (втора част) Нощта на шампионите Мистър Олимпия Световно първенство за професионалисти	4 7 11 8 8 8 7 5 15 10
1989	IFBB	Арнолд Класик За Голямата награда на Англия За Голямата награда на Финландия За Голямата награда на Франция За Голямата награда на Холандия За Голямата награда на Мелбърн За Голямата награда на Испания За Голямата награда на Испания (втора част) За Голямата награда на Швеция За Голямата награда на САЩ Нощта на шампионите Мистър Олимпия Световно първенство за професионалисти	7 9 9 9 11 10 4 10 9 4 8 15 4
1990	IFBB	Арнолд Класик Първенство в Хюстън Първенство "Ниагарски водопад"	9 11 12
1991	IFBB	За Голямата награда на Дания За Голямата награда на Англия За Голямата награда на Финландия За Голямата награда на Италия За Голямата награда на Испания За Голямата награда на Швейцария Първенство "Ниагарски водопад" Нощта на шампионите Първенство в Питсбург Първенство в Сан Хосе	7 7 9 8 9 8 1 7 12 5
1992	IFBB	Първенство в Чикаго Първенство "Ниагарски водопад"	16 8

Снимки

Лу Фериньо - биография

Лу Фериньо е роден на 9 ноември 1952 г. в Бруклин, Ню Йорк. Започва да се занимава с бодибилдинг в юношеските си години, за да вдъхва респект у връстниците си. Когато е на 2 години, Лу загубва около 80 процента от слуха си поради сериозно заболяване и като дете страда от това, понеже е отбягван поради слабия си слух. Отново поради това, че не чува добре, той не може да усвои добре произношението на някои думи и като дете не говори добре. Той твърди, че бодибилдингът му помага да се справи с тези проблеми и отново да стане обект на внимание.

Още от малък Лу си представя истинският мъж като герой, притежаващ невероятна сила и размери. Мечтата му като дете е да стане полицай - също като баща си. Но баща му постоянно критикува Лу за неговите "прищевки" и дори му заявява, че от него няма да излезе нищо. "Можеш да станеш само таксиметров шофьор - нищо повече няма да излезе от теб" - повтаря той на сина си. Така допълнително разрушава самочувствието му. Отношенията с баща му през детските и юношеските години не са добри. Поради своите недостатъци (лош говор и слух) Лу е депресиран. Утехата, която намира, е в бодибилдинга. Няколко години по-късно Лу развива внушителна физика, с която дори и днес малко състезатели могат да се похвалят, въпреки широката употреба на химически препарати.

Първите тренировки на Лу напомнят "класическите" тренировки на старите културисти: той тренира в тъмно мазе в Бруклин, разполагайки с оскъдно оборудване. Практиката обаче показва, че така се правят най-хубави мускули. Лу също не е изключение от правилото. Тренировките при него дават удивителни резултати, които самият той не очаква. След няколко месеца тренировки Лу може да прави 8 повторения бицепсово сгъване с 50-килограмова щанга. Самият той е удивен от този резултат и повиква баща си, за да му демонстрира своята сила. Лу предполага, че така може да спечели неговата обич и презнание, от които така силно се нуждае. Той вдига пред погледа на баща си щангата 8 пъти, след

 което я оставя на земята. "Забележително!" - споделя баща му. Лу е горд. Той чувства, че представлява нещо. Но точно в момента на най-голямата му радост, баща му хваща същата щанга, прави с нея 17 повторения, оставя я на пода и излиза от стаята с ироничен смях. Лу е потресен. Идва му дори да се разплаче. За кой ли път баща му се отнася по подобен начин с него. Но той не се отчайва. Това отношение дори го стимулира допълнително и той започва да тренира ожесточено.

През следващите години Лу прави страхотен прогрес. Действително, той е надарен с добра генетика, с което можем да си обясним бързото развитие на неговата мускулатура. Успоредно с масата и силата му, нараства и неговото самочувствие. Междувременно интересът на Лу към културизма расте непрекъснато. През 1966 г. той присъства на турнира "Мистър Олимпия" в Ню Йорк. Победител е Лари Скот. Невероятната атмосфера впечатлява Лу и оттогава у него се запалва силно желание за участие в културистичен турнир. И не след дълго той реализира замисленото. Първите два турнира, на които участва, са локални. На първият Лу е подготвен зле и се класира на незавидното 22-ро място. На второто състезание положението е малко по-добро. Там Лу е втори. Тези състезания се провеждат в края на 60-те години. А първата му сериозна изява е през 1971, когато той печели "Мистър Америка" за младежи към WBBG. Тази победа му дава право на участие в състезанията на ИФББ. За тази федерация Лу се състезава 3 години - от 1973 до 1975. За това време той печели "Мистър Америка" (при силна конкуренция), "Мистър Интернешънъл" и "Мистър Вселена". Със своето тегло от 125 килограма той е най-тежкият културист през 70-те години (Арнолд, който е на второ място по този показател, е 110 кг). Може би тези размери помагат на Лу да спечели турнирите "Мистър Америка" и "Мистър Вселена", но на "Мистър Олимпия" не донасят очаквания успех. Там Лу не успява да пробие в челната тройка, може би защото му липсва достатъчно релеф. След 1975 г. Лу прекъсва състезателната си кариера за почти 20 години и започва филмова кариера.

Лу навлиза в киното, като получава роля във филма "Невероятния Хълк". За това спомага и малкият син на режисьора, който харесва тялото на културиста и предлага на баща си да избере него за ролята. Предложението се приема и така започва филмовата кариера на Лу. Тя продължава и до днес - последният му филм е от 2000 г. Освен "Невероятният Хълк", той се снима и в около 30 други филма, между които е и един филм за Херкулес (с едноименното название), "Клетката" ("Cage") и "Кръщелникът" - нова комедия от края на 90-те години. Първоначално Лу играе роли без говор поради проблемите си с говора и слуха. Но постепенно той отстранява напълно проблемите си и днес чува и говори напълно нормално.

След почти 20-годишно прекъсване, Лу Фериньо подновява за малко кариерата си на културист. Той се поддържа през цялото време, прави диети и е в много добра форма. Затова през 1992 и 1993 г. участва в "Мистър Олимпия", а през 1994 взема участие в първото издание на турнира за ветерани "Мастърс Олимпия". Класиран е втори, след Роби Робинсън, поради което е малко разочарован. Това е последното състезание на Лу. След него той прекъсва окончателно кариерата си на културист и се отдава на киното. Това той прави и до днес, но разбира се, продължава да тренира и да се поддържа, без значение, че вече не се състезава.

Лу провежда сравнително кратка, 8-годишна състезателна кариера. За това време той успява да спечели престижните турнири "Мистър Америка", "Мистър Вселена" (2 пъти) и "Мистър Интернешънъл". Лу има и 4 участия на "Мистър Олимпия", от които най-високото му постижение е класирането му на второ място в тежка категория през 1974. Тогава Арнолдпечели петата си поредна титла. След 1975 Лу спира състезателната си кариера и се насочва към света на киното. През 90-те години той решава да се завърне на сцената и участва 2 пъти на "Мистър Олимпия и веднъж на новосъздадения турнир за ветерани "Мастърс Олимпия". Лу участва в първото издание на това състезание. Той се намира в много добра форма, тъй като през годините постоянно се е поддържал. И без това му е необходимо да бъде в добра форма, понеже филмовата му кариера го изисква. Готов е за титлата, но съдиите решават друго: победител е Роби Робинсън, а Лу е втори. Лу е леко разочарован. Няколко години по-късно той си признава, че наистина не му е било приятно, когато са го класирали след Роби. След това състезание Лу окончателно спира да се състезава. Ето пълната му състезателна кариера. 

година	федерация	състезание	място
1971	WBBG AAU	Мистър Америка за младежи Мистър Америка за младежи	1 4
1972	NABBA *	Мистър Вселена (в категория "високи")	* 2
1973	IFBB IFBB *	Мистър Америка Мистър Вселена (в категория "високи")	1 1 1
1974	IFBB * IFBB * IFBB *	Мистър Интернешънъл (в категория "високи") Мистър Олимпия (в тежка категория) Мистър Вселена (в категория "Високи")	1 1 * 2 1 1
1975	IFBB *	Мистър Олимпия (в тежка категория)	* 3
1992	IFBB	Мистър Олимпия	12
1993	IFBB	Мистър Олимпия	10
1994	IFBB	Мастърс Олимпия	2

Топ форма на Лу Фериньо:

височина: 196 см

килограми: 125кг

Тук е на 41 години, когато завършва на 12 място в състезанието "Мр. Олимпия" :

Снимки

Ден 17-ти и ден 18-ти от моя тренировъчен дневник

Последните два дни направих страхотни тренировки - някои упражнения с по-големи тежести, имаше чудесно напомпване почти на всички мускули и усещането беше невероятно, колкото и тъпо да звучи :) . След тренировки се чувстах доста добре, ободрен така  да се каже и  може би защото тренирах вечерта към 19 часа след това късно заспивах. 

 А какво тренирах последните два дни пак да повторя - първия ден за мускулни групи : гърди, рамене, бицепс в тази последователност; втория ден: крака, гръб, трицепс пак в тази последователност. Понякога нямам много сили да тренирам ръцете добре, може би защото все ги тренирам в края на тренировката или просто ми е много натоварена програмата, но дано свикна за в бъдеше и по-добре да се справям. Твърдно все още задържам 2-та килограма, които отчетох, че съм качил преди 5 дни, а талията си е все същата като първоначалния размер. За някои може и нищо да не са 2 кг, но за мен са много, защото изключително трудно качвам килограми. 

 Сега ще си призная, че от програмата, която описах първоначално, някои упражнения ги променям постоянно като запазвам първите 2-3 основни - повече тези за рамене, бицепс и трицепс ги променям почти всяка 2-ра тренировка.  Ама това са някакви подробности, за да има какво да напиша в блога :) , не знам дали е грешно или не е ... 

 Ето ви едно видео за Серджо Олива - културистът с може би най-добрите ръце

Джон Гримек - биография

Джон Гримек - бащата на културизма

Джон Карл Гримек е роден на 17 юни 1910 в Пърт Ембой, щата Ню Джърси. Започва да тренира с тежести още от 12-годишен, като използва уредите на брат си. Така той придобива атлетична фигура още като дете и през 30-те години става изключително популярен в Щатите. Ето тренировъчната стратегия, която следва Джон при своите занимания с тежести.
От наша гледна точка тренировките на Джон Гримек са неправилни, но както виждате, за него са дали чудесен резултат. Джон е тренирал по 4-5 пъти седмично, най-малко по 2 часа, като всеки ден тренира всички мускулни групи. Единственият тренировъчен метод, който е използвал в тренировките си, е пирамидата (увеличаване на тежестта и намаляне на повторенията). Гримек често променя упражненията и така не дава шанс на мускулите да се адаптират към натоварването. Сериите за всяко упражнение са 4-5, а повторенията в тях се движат в широки граници (от 3 до 20). Всяко повторение се изпълнява стриктно, като читингът е намален до минимум. Ето това е най-общо тренировъчната стратегия, с която Джон Гримек развива своята физика. И то без абсолютно никакви препарати. По негово време ги е нямало изобщо.Джон не тренира, за да "направи мускули", а за да бъде по-тежък и по-силен. Но заедно със силата идват и размерите и телесната красота. Именно поради съчетаването на сила и размери Гримек става доста популярен в САЩ. През 1934 той участва за първи път в състезание по вдигане на тежести (първенство на щата Ню Джърси) и печели първото място. В следващите години той обикаля страната, като провежда семинари с позиране . До този момент културизмът като спорт, какъвто го познаваме днес, не е съществувал. Именно Гримек прави първите стъпки за създаване на състезателния културизъм (въпреки че по начало тренира за сила, както вече става въпрос). По негово време започват да се организират първите състезания, на които се сравнява мускулатурата на участниците - това са "първообразите" на състезанията по културизъм. През 1940 г. се провежда първото мащабно състезание на подобен турнир под названието "Мистър Америка". Естествено, победител е Гримек. На следващата година американецът повтаря успеха си. От 41 до 48 г. той не се състезава, най-вероятно поради войната. Междувременно през 46 г. си извоюва титлата "най-мускулест мъж в Америка".През 1948 печели в Лондон състезанието "Мистър Вселена", където побеждава Стив Рийвс по (Мистър Америка 47) тактически начин. След двегодишна почивка Гримек се явява на голямо състезание между победителите в "Мистър Америка" и печели особено трудно пред Стив Рийвс.
Това е последната голяма победа за бащата на културизма. През 1954 той се оттегля от състезателна дейност, но продължава да тренира още дълго. В съчетание с развити мускули Джон ни демонстрира добра гъвкавост, като докосва земята с длани, стоейки на стол. Той е единственият културист, който никога не е губил състезание. От 1963 до 1985 г. е редактор на списание "Muscular development". Умира внезапно на 20 ноември 1999 в дома си в САЩ, на 89 години.

Гримек няма голяма състезателна кариера, просто защото по негово време все още няма големи състезания по културизъм. Те са слабо популярни и в повечето случаи се "радват" на слаб интерес от страна на участници и публика. Ето защо за период от 10 години Гримек участва само в 5 състезания. Но това се казва участие, нали? Да не загубиш нито едно! На "Мистър Вселена 48" пред Гримек се изправя голямо предизвикателство - Стив Рийвс, който притежава суператлетично тяло със страхотни пропорции (днес Стив е общопризнат за културистът с най-добри пропорции за всички времена). На този турнир Гримек използва психическа атака, която леко изнервя Стив и той не успява да се представи по най-добрият начин. Така Гримек печели "Мистър Вселена", макар и с доста трудности. Отново така трудна е и победата му през 1950 г. и отново на пътя му е Стив Рийвс. В крайна сметка Гримек се оттегля непобеден - нещо, с което друг културист и до днес не може да се похвали.

година	федерация	състезание	място
1940	AAU	Мистър Америка	1
1941	AAU	Мистър Америка	1
1948	NABBA	Мистър Америка	1
1949	AAU	Мистър САЩ	1
1950	NABBA	Между победителите в "Мистър Америка"	1

Топ форма на Гримек:

височина: 181 см

килограми: 99кг

гърди: 128 см

ръце: 50 см

талия:  76 см

бедро:  75 см

врат:   47 см

прасец: 52 см

Снимки

Юджин Сендоу - биография

Юджин Сендоу - основоположник на културизма

Юджин Сендоу е роден на 2 април 1867 г. в Königsberg, Prussia, ( днешен Калининград, Русия). 

Според много хора основоположник на културизма е Джон Гримек, роден през 1910 г. Но ако се върнем още по-назад във времето, ще открием, че и през 19 век има хора, преследващи като основна цел хармоничното развитие на тялото. Вярно е, че през този период повечето хора "с големи мускули" са били преди всичко щангисти и борци, но постепенно се появяват спортисти, които тренират заради самото развитие на мускулатурата, без да гонят други постижения. Първият такъв спортист, за когото разполагаме с официални данни, е Юджин Сендоу (може да го срещнете и като Ойген Сандов), роден през 1861 г. в Германия. Сендоу започва да тренира от юношеските си години, за да има красиво и силно тяло. По-късно започва да демонстрира своята сила в театралните зали, като използва паузите между постановките. Тук вдясно виждате Сендоу "в действие". Не бързайте с изводите - гирата, която вдига, е куха. Но от друга страна, това не означава, че е съвсем лека. Само погледнете рамера й и ще се уверите в това. Дори и да е куха - желязото си е желязо.
Подобни демонстрации бързо се превръщат в традиция. Постепенно спортистите започват да демонстрират не само силата си, но и развитата си мускулатура. Още тук се поставят основите на състезанията по културизъм, които се развиват през 20 век. Демонстрациите обаче все още нямат състезателен характер, те се правят предимно за забавление на публиката и за спечелване на добро име. Точно такова "добро име" си извоюва и Сендоу, като става най-известния силов спортист в края на 19 век. Той излиза няколко пъти на корицата на списание Ironman през 90-те г. на 19 век.
Сендоу обича да се снима върху леопардова кожа, която тогава се е считала за символ нa голяма сила и могъщество. Прави редица обиколки в различни държави от Европа, а в началото на 20 век достига чак до Австралия. Тази негова популярност се дължи най-вече на хармонично развитата мускулатура, която по това време още е рядкост. Сендоу си поставя за цел да постигне класическите пропорции на древните римски скулптури, и както ще видите от снимките, дори имитира техните пози. Това дава основание на доста хора да считат Юджин Сендоу, а не Джон Гримек, за първия културист. И действително приносът му за създаване на културизма е огромен. Затова, както може би знаете, негова статуетка се дава за награда на първенеца в "Мистър Олимпия" - най-престижният турнир за културисти днес.

Топ форма на Юджин Сендоу:
ръст:175
килограми:82
гърди: 124 см
ръце: 46 см
талия: 91 см
бедро: 64 см
врат: 44 см
китка: 28 см
глезен: 23 см

Уебсайт за Юджин Сендоу (Eugen Sandow)