понеделник, 2 юли 2007 г.

Бившият приятел на Шварценегер разказва истината за младостта на губернатора на Калифорния


Роджър Филд е универсален човек. Той виртуозно свири рок-енд-рол и джаз, рисува, композира музика и снима късометражни филми. Но световно известен англичанинът Филд стана заради приятелството си с Арнолд Шварценегер, когото той на младини учил на английски език, а австриецът си плащал уроците чрез "бартер", тренирайки Филд в спортната зала.


В интервю за "Московский комсомолец" Филд разказва за буйната младост на световно известния Терминатор, а днес губернатор на щата Калифорния Арнолд Шварценегер.
- Мистър Филд, както се казва, да започнем от началото: как се запознахте с бъдещия Терминатор?
- През 1968 г., след като завърших обучението си в Америка, отидох при родителите си в Европа, в Мюнхен. Там започнаха да ходя в спортната зала на някой си Райнхард Шмоляна. На масата пред него забелязах списание с човек, чийто снимки неведнъж бях виждал в калифорнийските медии. Това беше Арнолд Шварценегер - културистът с най-големия гръден кош и най-големите ръце в света. Но в Калифорния той беше още по-известен заради това, че американците не умееха правилно да произнасят австрийската му фамилия.
Изведнъж стопанинът на спортния клуб ми каза: "Този великан работи като треньор на Шилерщрасе и скоро тръгва за Америка, но не знае английски. Ако му помогнеш да научи езика, ще можеш да тренираш при него безплатно". По телефона Райнхард ми уговори среща с Арнолд. Аз се метнах веднага на едно такси и хукнах към "Шилерщрасе" 36.
Когато за пръв път видях Арнолд, той беше облечен с червена карирана тениска и широко се усмихваше. Тогава, на млади години, усмивката му се запомняше с голямата дупка между горните му предни зъби. Виждаше се, че той много се радва на появата ми. Всичко, което по някакъв начин имаше отношение към Америка и английския език, го докарваше до безумен възторг. Бързо се сприятелихме. Тренирах при него пет пъти седмично. След тренировките ходехме на ресторант, където, докато обядвахме, практикувахме английския.
- Арни изобщо ли не е говорил тогава английски?
- Практически не. Знаеше само няколко фрази и изрази на училищно ниво. Но се оказа много способен ученик. Много му беше труден обаче звукът "th". Той го произнасяше като "дъ". И сега, когато го гледам и слушам, чувам познати звуци, въпреки че говорът му, разбира се, значително се е подобрил. Не трябва да се забравя, че той се зае да учи чужд език на 20 г., което не всеки успява. На първата ни среща говорехме на немски, но скоро преминахме на английски. Шварценегер ми разказа как е ходил на среща със своя идол културиста Ридж Парк от ЮАР. За това пътуване той се опитваше да говори на английски, въпреки че от време на време преминаваше на немски. Разказа ми, че 10 часа е летял със самолет, срещнал се с този човек и прекарал времето в компанията му, слушайки плочи на Франк Синатра. Когато Арни преминаваше на немски, му казвах: "А сега повтори всичко това на английски". Той се опитваше, но не винаги намираше думи. Затова пък по-късно ми разказа за най-големия си ужас в живота. Това станало докато служел в армията и негов приятел го взел да се повозят на реактивен изтребител Starfighter...
- И как се борехте с немския му акцент?
- Безуспешно... Тогавашният му акцент на практика се е запазил и до днес. За сметка на това той забележимо е разширил речниковия си запас. А тогава на масата аз взимах чашка и му казвах "This is a cup". Взимах лъжица и пак: "This is a spoon".
- Интересно е, а как Арнолд се запознаваше с момичета?
- Запознанствата му като правило бяха неуспешни: опитите му изглеждаха доста нескопосани. И изобщо забелязах, че повечето момичета не харесват прекалено напомпаните мускули.
- А имаше ли тогава Арни постоянна приятелка?
- Само веднъж го видях в женска компания. Арни, слизайки по стълбата от спортната зала на "Шилерщрасе", говореше енергично за нещо с девойка, приблизително също толкова висока, колкото него самия. Тогава той нямаше време за личен живот. Цял ден тренираше до изнемогване, а точно в 22,30 часа лягаше да спи. Арни беше много дисциплиниран и водеше здравословен начин на живот.
- Може би не му е вървяло с жените заради комплекса на провинциалист?
- Казваше ми, че баща му е началник на полицията в Грац. Но това беше лъжа. Всъщност родителят му е бил шеф в селцето Вайтц. Мисля, че той се опитваше да поукраси своя произход, защото в залата с нас тренираше момче, чийто баща беше високопоставен чиновник в полицията на Мюнхен. Освен това Арни не умееше да се държи добре на обществени места. В ресторанта често удряше с великанския си юмрук по масата и крещеше с пълно гърло "Сервитьор, сметката!".
- А как тренираше Шварценегер?
- Той прекарваше страшно много време в залата, тъй като работеше там. На обяд практикуваше с мен английски, а после се връщаше отново в залата, за да го отвори за следобедните занятия.
- Вие сте го научили на английски, а той на какво ви научи в спортната зала?
- Той ме учеше правилно да "помпам" бицепсите. Трябва да вземеш 40-килограмов дъмбел, да свиеш ръцете в лактите, а след това да станеш и рязко да ги опъваш. Трябваше да се правят най-малко по десет такива опъвания. Това е упражнение за увеличаване, по-точно за удължаване на мускулите, и то е доста болезнено. Останалите упражнения бяха обикновени.
- Казват, че Арни обичал да се шегува на тренировки...
- Веднъж, докато седях и се упражнявах с 40-килограмов дъмбел, той дойде и ме вдигна с една ръка заедно със стола. Друг път играеше на канадска борба с едно момче и дълго време никой не побеждаваше, и тогава Арни каза: "Сега ще те бия". "Как?", попита го момчето. Арни хвана съперника си за ноздрата със свободната ръка и моментално свали ръката му, а след това дълго и гръмко се смя. А освен това обичаше да прехвърля въжето през прозореца на улицата и в буквалния смисъл на думата да се спуска върху главите на ошашавените минувачи.
- Може би най-деликатният въпрос: взимаше ли Шварценегер анаболи?
- Взимаше не повече от едно хапче. Но не го виня, по онова време всички взимаха анаболи. Без тях не можеше да станеш добър културист. Арни ми казваше, че му ги е препоръчал лекар.
- Освен това твърдят, че на младини Арни е карал кола като луд...
- Това е вярно. Едно пътуване с него няма да забравя никога. Имаше "Опел Рекорд", произведен 1958 година. Малко напомняше "Шевролет" и беше първият опит на "Опел" да произведе американски тип кола. Тогава мюнхенското метро още се строеше и ходех на тренировки с Арни. Бицепсът му постоянно стърчеше от прозореца и той дивашки крещеше по минувачите и по другите шофьори. В един прекрасен ден тръгнахме с него към центъра. Той набра скорост, а след това рязко обърна "Опел"-а на 180 градуса, практически пред колата, която идваше срещу нас. На следващия светофар се преместих на задната седалка и никога повече не седнах отпред до него.
- Вероятно още тогава се е подготвял за ролята на Терминатора?
- Не мисля. Той беше много симпатично, чаровно и весело момче, с открита и широка усмивка. Тогава в него нямаше нищо от Терминатора. Той говореше за културизъм, за кино и за Америка. Беше само на 20, искаше да стане актьор и изобщо не се интересуваше от политика.
- А какво толкова го привличаше в Америка?
- Много му харесваше американското кино, той просто обожаваше звездата от уестърните Джон Уейн. Провинциалният Арни беше много амбициозен и искаше да стане голяма звезда. Той отишъл в Мюнхен само защото това бил най-близкият истински голям и космополитен град. Арни постоянно повтаряше: "Аз ще стана велик актьор".
- Виждали ли сте го някога силно ядосан?
- Тогава бях на задната седалка на колата му. Докато караше се опитвах да не говоря с него, но когато спряхме на светофар, реших да се пошегувам. Казах му: "Наистина ли ти казват Schwarz - Negger?". При това умишлено разделих думите така, че първата звучеше като "schwarz" (черен), а втората като "negger", като "негър"... Тогава Арни силно се напрегна и само процеди през зъби "Фамилията ми е SchwarzenEgger - това е австрийска фамилия" (egger означава "ора").
- Как и защо спряхте да общувате?
- Арни спря да общува с мен. Тогава вече бях сгоден, а в нашата зала се подвизаваха две поклонници на бодибилдинга. Едната от тях беше истинско страшилище. И веднъж Арни ми предложи: "Хайде да се запознаем с тях". Отговорих му, че не мога, имам си приятелка. Той така се обиди, че спря да разговаря с мен, а скоро след това замина в Америка.
- Мистър Филд, за вас много се пише по медиите. Какво толкова голямо сте направили?
- Косвено за това е виновен Шварценегер. Той често се шегуваше, че ще стане суперстар, а аз ще си остана никой, нула. Всичко това щеше да остане на нивото на шегичките, ако не беше патологичният му стремеж към славата. Тогава му отговорих: "Ти си прав по-своему, а аз ще бъда прав от своя страна: ще стана най-обикновеният човек в света, за когото медиите ще пишат най-много. А ти ще четеш за мен. И ще го направя за сметка на твоята слава". Така и стана. Първите публикации за мен се появиха през 1980 г., когато спечелих премията на американските индустриални дизайнери Designer Choice за разработката на китарата Foldex. Тогава за мен писаха практически всички специализирани списания. Но публикациите в масовия печат започнаха през 1991 година. Тогава ме завладя хазарта да се опитам да спечеля спора с Арни. Сега в моя архив има публикации от близо 800 издателски къщи. За мен са писали дори в Китай и Тринидад!...

Източник http://www.duma.bg