Последните два дни направих страхотни тренировки - някои упражнения с по-големи тежести, имаше чудесно напомпване почти на всички мускули и усещането беше невероятно, колкото и тъпо да звучи :) . След тренировки се чувстах доста добре, ободрен така да се каже и може би защото тренирах вечерта към 19 часа след това късно заспивах.
А какво тренирах последните два дни пак да повторя - първия ден за мускулни групи : гърди, рамене, бицепс в тази последователност; втория ден: крака, гръб, трицепс пак в тази последователност. Понякога нямам много сили да тренирам ръцете добре, може би защото все ги тренирам в края на тренировката или просто ми е много натоварена програмата, но дано свикна за в бъдеше и по-добре да се справям. Твърдно все още задържам 2-та килограма, които отчетох, че съм качил преди 5 дни, а талията си е все същата като първоначалния размер. За някои може и нищо да не са 2 кг, но за мен са много, защото изключително трудно качвам килограми.
Сега ще си призная, че от програмата, която описах първоначално, някои упражнения ги променям постоянно като запазвам първите 2-3 основни - повече тези за рамене, бицепс и трицепс ги променям почти всяка 2-ра тренировка. Ама това са някакви подробности, за да има какво да напиша в блога :) , не знам дали е грешно или не е ...
Ето ви едно видео за Серджо Олива - културистът с може би най-добрите ръце
Джон Карл Гримек е роден на 17 юни 1910 в Пърт Ембой, щата Ню Джърси. Започва да тренира с тежести още от 12-годишен, като използва уредите на брат си. Така той придобива атлетична фигура още като дете и през 30-те години става изключително популярен в Щатите. Ето тренировъчната стратегия, която следва Джон при своите занимания с тежести. От наша гледна точка тренировките на Джон Гримек са неправилни, но както виждате, за него са дали чудесен резултат. Джон е тренирал по 4-5 пъти седмично, най-малко по 2 часа, като всеки ден тренира всички мускулни групи. Единственият тренировъчен метод, който е използвал в тренировките си, е пирамидата (увеличаване на тежестта и намаляне на повторенията). Гримек често променя упражненията и така не дава шанс на мускулите да се адаптират към натоварването. Сериите за всяко упражнение са 4-5, а повторенията в тях се движат в широки граници (от 3 до 20). Всяко повторение се изпълнява стриктно, като читингът е намален до минимум. Ето това е най-общо тренировъчната стратегия, с която Джон Гримек развива своята физика. И то без абсолютно никакви препарати. По негово време ги е нямало изобщо.Джон не тренира, за да "направи мускули", а за да бъде по-тежък и по-силен. Но заедно със силата идват и размерите и телесната красота. Именно поради съчетаването на сила и размери Гримек става доста популярен в САЩ. През 1934 той участва за първи път в състезание по вдигане на тежести (първенство на щата Ню Джърси) и печели първото място. В следващите години той обикаля страната, като провежда семинари с позиране . До този момент културизмът като спорт, какъвто го познаваме днес, не е съществувал. Именно Гримек прави първите стъпки за създаване на състезателния културизъм (въпреки че по начало тренира за сила, както вече става въпрос). По негово време започват да се организират първите състезания, на които се сравнява мускулатурата на участниците - това са "първообразите" на състезанията по културизъм. През 1940 г. се провежда първото мащабно състезание на подобен турнир под названието "Мистър Америка". Естествено, победител е Гримек. На следващата година американецът повтаря успеха си. От 41 до 48 г. той не се състезава, най-вероятно поради войната. Междувременно през 46 г. си извоюва титлата "най-мускулест мъж в Америка".През 1948 печели в Лондон състезанието "Мистър Вселена", където побеждава Стив Рийвс по (Мистър Америка 47) тактически начин. След двегодишна почивка Гримек се явява на голямо състезание между победителите в "Мистър Америка" и печели особено трудно пред Стив Рийвс. Това е последната голяма победа за бащата на културизма. През 1954 той се оттегля от състезателна дейност, но продължава да тренира още дълго. В съчетание с развити мускули Джон ни демонстрира добра гъвкавост, като докосва земята с длани, стоейки на стол. Той е единственият културист, който никога не е губил състезание. От 1963 до 1985 г. е редактор на списание "Muscular development". Умира внезапно на 20 ноември 1999 в дома си в САЩ, на 89 години.
Гримек няма голяма състезателна кариера, просто защото по негово време все още няма големи състезания по културизъм. Те са слабо популярни и в повечето случаи се "радват" на слаб интерес от страна на участници и публика. Ето защо за период от 10 години Гримек участва само в 5 състезания. Но това се казва участие, нали? Да не загубиш нито едно! На "Мистър Вселена 48" пред Гримек се изправя голямо предизвикателство - Стив Рийвс, който притежава суператлетично тяло със страхотни пропорции (днес Стив е общопризнат за културистът с най-добри пропорции за всички времена). На този турнир Гримек използва психическа атака, която леко изнервя Стив и той не успява да се представи по най-добрият начин. Така Гримек печели "Мистър Вселена", макар и с доста трудности. Отново така трудна е и победата му през 1950 г. и отново на пътя му е Стив Рийвс. В крайна сметка Гримек се оттегля непобеден - нещо, с което друг културист и до днес не може да се похвали.
Юджин Сендоу е роден на 2 април 1867 г. в Königsberg, Prussia, ( днешен Калининград, Русия).
Според много хора основоположник на културизма е Джон Гримек, роден през 1910 г. Но ако се върнем още по-назад във времето, ще открием, че и през 19 век има хора, преследващи като основна цел хармоничното развитие на тялото. Вярно е, че през този период повечето хора "с големи мускули" са били преди всичко щангисти и борци, но постепенно се появяват спортисти, които тренират заради самото развитие на мускулатурата, без да гонят други постижения. Първият такъв спортист, за когото разполагаме с официални данни, е Юджин Сендоу (може да го срещнете и като Ойген Сандов), роден през 1861 г. в Германия. Сендоу започва да тренира от юношеските си години, за да има красиво и силно тяло. По-късно започва да демонстрира своята сила в театралните зали, като използва паузите между постановките. Тук вдясно виждате Сендоу "в действие". Не бързайте с изводите - гирата, която вдига, е куха. Но от друга страна, това не означава, че е съвсем лека. Само погледнете рамера й и ще се уверите в това. Дори и да е куха - желязото си е желязо. Подобни демонстрации бързо се превръщат в традиция. Постепенно спортистите започват да демонстрират не само силата си, но и развитата си мускулатура. Още тук се поставят основите на състезанията по културизъм, които се развиват през 20 век. Демонстрациите обаче все още нямат състезателен характер, те се правят предимно за забавление на публиката и за спечелване на добро име. Точно такова "добро име" си извоюва и Сендоу, като става най-известния силов спортист в края на 19 век. Той излиза няколко пъти на корицата на списание Ironman през 90-те г. на 19 век. Сендоу обича да се снима върху леопардова кожа, която тогава се е считала за символ нa голяма сила и могъщество. Прави редица обиколки в различни държави от Европа, а в началото на 20 век достига чак до Австралия. Тази негова популярност се дължи най-вече на хармонично развитата мускулатура, която по това време още е рядкост. Сендоу си поставя за цел да постигне класическите пропорции на древните римски скулптури, и както ще видите от снимките, дори имитира техните пози. Това дава основание на доста хора да считат Юджин Сендоу, а не Джон Гримек, за първия културист. И действително приносът му за създаване на културизма е огромен. Затова, както може би знаете, негова статуетка се дава за награда на първенеца в "Мистър Олимпия" - най-престижният турнир за културисти днес.
Топ форма на Юджин Сендоу: ръст:175 килограми:82 гърди: 124 см ръце: 46 см талия: 91 см бедро: 64 см врат: 44 см китка: 28 см глезен: 23 см
Лари Скот е роден на 12 октомври 1939 в Блекфут, щата Айдахо. Расте висок и слаб и никой от приятелите му (дори и той самият) не може да си представи какво ще постигне един ден. Изграденото от него тяло и до днес предизвиква завистта и възхищението на немалко хора по света. Нека се върнем назад в годините и да видим как от слабо, 55-килограмово момче Лари се превръща в здрав, 90-килограмов културист, спечелил първото и второто издание на най-престижния турнир - "Мистър Олимпия".Детството си Лари Скот прекарва в малко градче на име Покатело, недалеч от родното му място. Лари е принуден да помага на баща си, който е фермер. През свободното си време той се събира с приятелите си и всички заедно лудуват с часове. Скот расте висок и слаб. Теглото му е 55 килограма, а ръстът му е 173 см. Той е много недоволен от телосложението си, но просто не вижда какво може да направи, за да порасне. Вече се е примирил с "жестоката действителност", когато се случва нещо случайно, което завинаги променя живота му.
> През този "светъл и слънчев" ден Лари случайно намира старо списание за културизъм, на чиято корица стои Джордж Пейн, застанал в поза за трицепс. В самото списание има статия, в която Пейн предлага тренировъчна програма за ръце. Лари не си губи времето и още на следващия ден започва да тренира. Сдобива се с ос от стар трактор, която използва за щанга. В началото тази тежест му е достатъчна. Лари започва усилени тренировки, предимно за ръцете си. Спортът започва да го влече все повече и повече. Отдава цялата си душа на тренировките с тежести. Постепенно тялото му започва да нараства и той изпреварва приятелите си във физическото си развитие. В душата му се появява една голяма мечта - да спечели най-престижният тогава турнир по културизъм "Мистър Америка" . И така, воден от своята мечта, Лари продължава с интензивните си тренировки. След като завършва училището в Покатело, у него се появява желание да замине за Холивуд, Калифорния, който има славата на "Меката" на бодибилдинга. След дълги убеждения Лари успява да склони родителите си и отива да учи в Холивуд. Само че тренировките го вълнуват повече от ученето и след една година следване Скот е принуден да се върне в Покатело. Тук продължава тренировките си заедно със свой бивш съученик. Първо тренират заедно в неговото мазе, където има няколко уреди за тренировка. Скот тренира с удоволствие, но в главата му постоянно се върти споменът от Калифорния. Най-голямата му мечта не излиза от главата му - Лари иска да спечели "Мистър Америка". Скоро двете момчета се преместват да тренират в новосъздадена зала, където разнообразието от уредите е по-голямо. След няколко месеца собствениците на залата организират състезание в рамките на щата Айдахо, на което Лари решава да участва. Това е първото му състезание. Организира се в сградата на киното в столицата на щата. Интересът от страна на зрителите е много слаб. Участват 8 младежи, измежду които Лари е класиран на първо място. Това е добро постижение - състезателният му дебют увенчава с победа. Тогава Лари е на 20 години и тежи 69 килограма. Победата му дава допълнителен стимул и той започва да тренира още по-тежко. Успява да убеди тренировъчния си партньор и бивш съученик да замине с него и в крайна сметка двамата младежи се установяват в Калифорния. Тук те започват да тренират в залата на Винс Жиронда - Мистър САЩ за 1956 и 57 г. Под негово ръководство Лари научава доста интересни неща за тренировките и постига значителен мускулен растеж. След 2 години тренировки Лари участва на първото си сериозно състезание. Той поставя началото на състезателната си кариера. Първото състезание, на което участва Лари, е "Мистър Оос Анжелис". Там е класиран трети, но това място не го обезсърчава, а дори го стимулира. Два месеца по-късно Лари се явява на друго състезание - "Мистър Калифорния" и при същите конкуренти успява да спечели турнира. Това е първата му голяма победа. Лари усеща, че заветната му мечта изглежда все по-реална. Той става известен и излиза на кориците на списанията, издавани от президента на младата федерация ИФББ - Джо Уидър. По това време "Мистър Америка" се организира от две федерации. Едната е именно новата ИФББ, а другата е популярната тогава AAU. Мечтата на Лари е да спечели "Мистър Америка" точно към AAU, но за тази цел трябва да говори с нейния президент и да бъде одобрен за участие. Само че шефът на федерацията се заяжда заради това, че Лари се е снимал в списания на ИФББ, и отказва да го допусне да се състезава в турнира. Лари е доста неприятно изненадан. Остава му едно единствено решение: ИФББ. И Лари взема участие в "Мистър Америка" към ИФББ през есента на 1962. Най-после мечтата на Лари Скот се сбъдва - той е "Мистър Америка"! След спечелването на титлата Лари не се отказва от състезателна дейност. Той изпитва желание да завладява нови върхове и да прибави в актива си още състезателни отличия. Решава да участва на "Мистър Вселена", което се провежда няколко месеца след "Мистър Америка". Само че леко се отпуска и тренировките. Като резултат той не успява да спечели турнира. Титлата отива при 20-годишния Харолд Пул. Това е добър урок за Лари, който веднага се опомня и още на следвжщия ден е в залата за тренировки. На следващата година титлата от "Мистър Вселена" вече е в ръцете на лари. С това той печели двете най-престижни титли в културизма тогава. И точно когато смята да прекрати кариерата си, президентът на ИФББ обявява, че организира ново състезание. На него ще могат да участват само културисти, спечелили "Мистър Америка" или "Мистър Вселена". Името на турнира е "Мистър Олимпия". На него ще си дават среща само най-добрите културисти. Въодушевен от идеята да спечели и този турнир, Скот започва усилени тренировки. През есента на 1965 г. състезанието става факт. Мястото на повеждане е Ню Йорк, парична награда няма. Победителят получава единствено статуетка и аплодисментите на публиката. Но за Лари това е достатъчно. И без това досега никога не е получавал пари от състезание. Той печели първата "Олимпия" с гръм и трясък, така, както никой не го е правил оттогава насам. Лари е любимецът на публиката и когато се появява пред почитателите си, те просто "изригват". Лари става първият "Мистър Олимпия"! С това свое изпълнение той влиза в историята. Всъщност участниците в състезанието са всичко на всичко трима - Лари, Харолд Пул и Ъръл Мейнард. Лари става официално най-добрият културист в цял свят. На следващата година той отново участва в турнира и отново е шампион, този път определен измежду 4 души - той, Чък Сайпс, Харолд Пул и Серджо Олива. Този път състезанието има и парична награда - Скот получава $1000. След тази "Олимпия" Лари Скот официално обявява, че се оттегля от състезателна дейност. След края на състезателната си кариера Лари се ориентира главно към семейството си и към духовния живот. Той се включва активно в дейността на Мормонската църква, на която е член още от младини. Покрай това обаче той съвсем изоставя тренировките и скоро тегото му спада до 70 кг. Веднъж Лари копае в двора на къщата си и на следващия ден има силни болки в гърба. Тогава решава да поднови тренировките си, за да не заприлича на чувал на стари години. Понеже почти всичките му мускули са изчезнали, Лари не иска да тренира в зала и първоначално започва тренировки в гаража си. Скоро възвръща доста от мускулатурата си. Започва да обикаля учебните заведения, където провежда демонстрации и запознава младежите с културизма. Тази дейност му доставя истинско удоволствие и той продължава да я практикува дълги години. Когато е на 40 години, дори решава отново да участва в състезание по културизъм. Той се състезава на турнира за Диамантената купа на Канада. Класиран е на девето място, а първи е неговият връстник Крис Дикерсън, който три години по-късно ще спечели и титлата "Мистър Олимпия" (на 43-годишна възраст). Въпреки че е девети, Лари напомня за себе си и доказва, че наистина заслужава да влезе в историята като един от най-добрите културисти на всички времена. Неговите тренировъчни секрети вълнуват доста спортисти и за да задоволи интересите им, Лари написва книгата "Loaded Guns", в която разкрива тренировъчните си тайни. Книгата излиза от печат през 1992 г. и се продава на запад много добре. Дори след толкова години, интересът към Скот не е спаднал. Той изгради чудесно тяло, при това без никакви стероиди, а с много желание и силна воля, поради което си спечелва заслужена слава в цял свят. Лари Скот - състезателна кариера Лари развива своята състезателна дейност главно в началото на 60-те години. Първото състезание, на което участва, е първенство на щата Айдахо в края на 1959 г. Състезанието е лошо организирано и рекламирано. Почти никой не научава за него, а зрителите са съвсем малко. Състезанието се провежда в киното на град Бойс, столица на Айдахо. От осемте участници съдиите избират Лари за победител. Тогава той има добре оформена мускулатура, висок е 173 см и тежи 69 кг. След тази своя победа Лари заминава за Калифорния и там започва да тренира в залата на Винс Жиронда. Под негово ръководство той прави най-големия си напредък и печели "Мистър Калифорния" през 1960 г. в конкуренция от трима души. Две години по-късно Лари Скот изпълнява дългогодишната си мечта и печели "Мистър Америка". Същата година участва и на "Мистър Вселена", но не успява да надделее над Харолд Пул и спечелва второ място. Лари се е отпуснал и не тренира толкова съвестно, поради което позволява на Харолд да го изпревари. Но на следващата година Скот си връща за загубата чрез победата си над Пул на турнира "Мистър Олимпия". Това е неговото първо издание, в което участват само трима души - Лари, Харолд и Ъръл Мейнард. Харолд е на второ място, а Лари е първи. На следващата година той повтаря успеха си. Този път състезателите са 4. Първи е Лари, втори е Сайпс, трети е Пул, а четвърти е кубинецът Серджо Олива, който ще "гушне" статуетката от турнира за следващите три години. След тази "Олимпия" Лари се оттегля от сцената непобеден. След години решава да напомни за себе си и участва и в турнира за Диамантената купа на Канада, където е девети. Въпреки това публиката го аплодира горещо и му оказва нужната почит. Вижте цялата състезателна кариера на Лари Скот.
година
федерация
състезание
място
1959
?
Мистър Айдахо
1
1960
AAU
Мистър Лос Анжелис
3
1961
AAU
Мистър Калифорния
1
1962
IFBB
Мистър Америка
1
1963
IFBB
Мистър Вселена
1
1964
IFBB
Мистър Вселена
1
1965
IFBB
Мистър Олимпия
1
1966
IFBB
Мистър Олимпия
9
1979
IFBB
За Диамантената купа на Канада
1
Топ форма на Лари Скот: Ръст:173 см Тегло: 90 кг гърди: 130 см ръце: 51 см талия: 76 см бедро: 67 см прасец: 44 см
Стив Рийвс - културистът с най-естетично и пропорционално тяло за всички времена
Стив Рийвс (Steve Reeves) е роден
на 21 януари 1926 в Глазгоу, щата Монтана. Когато е на една годинка, остава без баща поради трагичен инцидент, и е отгледан и възпитан единствено от майка си. Липсата на баща оказва съществено влияние върху характера и възпитанието на Стив. Още от дете той расте трудолюбив, съвестен и отговорен.
Детските години на Стив са много трудни. Това са годините на Световната икономическа криза, която се чувства главно в САЩ. Поради трудния живот майката на Стив решава да се пресели заедно със сина си в Калифорния, където вижда възможности за по-добър живот. Така през 1936 г. те се преселват в град Оукланд, Калифорния - щатът, в който бодибилдингът по това време е най-популярен. Още тук се предопределя неговата съдба да се превърне в един от най-великите културисти на всички времена.
Стив обича да спортува. Още като малък е за
пален по колоезденето. След като се преселва с майка си в Калифорния, две години работи като раздавач на вестници. Стив разнася вестниците по домовете със своето колело. От дългото въртене на педалите прасците му извличат страхотна полза. Самият Стив никога през живота си не е правил упражнения за прасци, понеже те се развиват добре още от колоезденето му в детските години. Освен по колоездене, Стив се увлича и по канадска борба. В началото на 40-те години тя е много популярна в училищата в Америка. Като правило Стив побеждава всичките си съп
ерници. Той е едър и силен, при това без все още да е тренирал с тежести. Сигурно ще запитате как се запалва по тях? Ами след интригуващ двубой по канадска борба. Стив е победен от едно наглед слабо момче. Това, разбира се, не му се нрави особено и Стив го разпитва оттук-оттам как е постигнал тази сила. Отговорът, че това е станало с щанги и гири, е достатъчен, за да запали Стив по тежестите. Съвсем скоро след двубоя той започва тренировки с нескрит ентусиазъм.
Първите тренировки на Стив са в домашна обстановка, с примитивно оборудване и без достатъчно знания. След известно време той започва да тренира в зала, която е на няколко крачки от дома му. Собственикът на залата оказва нужното внимание на Стив и го насочва в тренировките. Така младият юноша бързо покачва мускулна маса и развива тялото си. След първата си година тренировки постъпва в казармата, където също продължава да тренира и да се развива. На 20 години той отбива военната си служба и главната му цел става културизма. В казармата Стив сваля няколко килограма поради неприятно заболяване от малария, но за по-малко от година ги възстановява и дори покачва още мускулна маса. На 20 години Стив вече тежи 93 кг и замисля да започне състезателна кариера.
Той не се колебае дълго с тази мисъл и още на същата година участва на първото си състезание.
Първото състезание на Стив е "Мистър Южна калифорния" през 1946 г. Почти
без конкуренция той печели първото място. Само година след това в ръцете му е статуетката от първото място на "Мистър Америка" - най-престижният турнир по културизъм тогава. Според въведения правилник всеки, спечелил "Мистър Америка", няма право да участва повече в този турнир. Затова никой, освен Джон Гримек, няма повече от една титла "Мистър Америка (той печели турнира 2 последователни години, след което се въвежда новия правилник). Именно Джон е културистът, когото Стив не може да победи. При директен сблъсък между двамата той винаги заема второ място. Затова Стив лесно печели "Мистър Свят" през 1948, защото Гримек отсъства. Следващото голямо състезание за Стив е "Мистър Вселена" към федерацията NABBA през 1950 г, където извоюва трудна и оспорвана победа срещу англичанина Рег Парк. Това е и последното състезание на Стив, който прекратява кариерата си на културист, за да търси по-сигурни източници на препитание (тогава наградите на състезанията са били доста скромни). Вниманието му се спира върху киното.
Първоначално Стив се насочва към театралната сцена. Там се опитва да пробие две години, но има известни проблеми поради телосложението си (смятат го за прекалено мускулест). Затова Стив пробва и другия вариант - киното. Първият филм, в който участва, е "Атина" през 1954 г. Там Стив получава второстепенна роля. За първи път той получава главна роля във филма "Херкулес", сниман в Италия през 1957 г. Този филм става абсолютен хит не само в Европа, а и в целия свят. Стив популяризира изключително много мускулестото тяло и се превръща в звезда от световна величина. Само две години след "Херкулес" се снима и нов филм за мистичния герой - "Освободеният Херкулес". Отново главната роля е на Стив и отново филмът става страшно популярен. След това Стив се снима в още доста филми, но двата филма за Херкулес стават най-популярни. Така Стив Рийвс става първият човек, пресъздал образа на Херкулес в киното. Повечето от останалите филми на Стив имат подобен сюжет и са наситени с действие. Последният филм, в който Стив се снима, е "Дългото бягство от Ада" през 1968. След него Рийвс прекъсва 14-годишната си кариера на актьор. Междувременно вече е станал на 42 години.
След последния си филм Стив купува ранчо близо до Сан Диего, Калифорния. Той се установява там с втората си съпруга, за която се жени 5 години по-рано, и живее в ранчото до края на живота си (с първата си жена Стив е прекарал само 2 години поради семейни неразбирателства). Рийвс продължава да поддържа спортната си форма, независимо че вече не се състезава. Той е гост в различни мероприятия и телевизионни предавания, където разяснява тънкостите на бодибилдинга и запознава хората с този спорт. Той е автор и на специална програма за укрепване на сърдечно-съдовата система с помощта на бързо ходене и преди около 20 г. издава книга за нея, която се ползва с огромен интерес. До последната година от живота си Стив се радва на добро здраве. Той върши цялата работа из ранчото и отглежда коне в продължение на много години. Смъртта го застига на 1 май 2000 г, малко след като е навършил 74 г. Още преди смъртта си Стив е провъзгласен за културистът с най-естетично и пропорционално тяло за всички времена. Той наистина изгражда невероятно тяло, на което дори и днес, при новите тренировъчни машини и технологии, всеки би завидил. И всичкото това е постигнато без каквито и да е препарати. Знаете защо - такива са липсвали. Нямало е дори и протеинови напитки, които днес се използват от почти всички билдери. Стив е истинско доказателство, че с добра тренировка, правилно хранене, достатъчна почивка, малко генетика и много желание, могат да се постигнат чудеса. Тялото, което той изгради, ще остане още дълго време еталон за красота и съвършенство.
Стив Рийвс - състезателна кариера
Стив Рийвс провежда кратка, 5-годишна състезателна кариера, която обаче си струва да се запомни. На първото си състезание Стив е едва 20-годишен. Там той печели титлата без проблеми, тъй като конкуренцията е слаба, а първенството е локално. Дори и на следващата година Стив няма особени конкуренти на "Мистър Америка". Няма го "Кралят" Кларънс Рос, отсъства и Джон Гримек. Това са най-силните културисти по това време, но те вече са печелили тази титла по веднъж (Гримек - дори 2 пъти). След втората победа на Гримек през 1941 г. се въвежда нов правилник, който не позволява повторно участие в състезанието на културист, който вече го е спечелил. Затова конкуренцията на Стив за "Мистър Америка" е единствено от страна на Ерик Петърсън. Той е преодолян без особени усилия и Стив печели титлата "Мистър Америка". По-интересните му състезания са през следващата, 1948 година, когато се среща с двамата силни културисти, за които вече стана въпрос. Първата му среща е с Кланси Рос на "Мистър САЩ". Стив не издържа на конкуренцията на Рос и печели второто място. Така става и на следващото състезание, където негов съперник е Джон Гримек. Борбата между двамата е особено ожесточена, но Гримек не се предава и завоюва първото място. Това е състезанието "Мистър Вселена", което се провежда в Лондон. Малко след това е и третото състезание на Стив за годината - "Мистър Свят" (във Франция), което той печели без конкуренция.
Състезанието "Мистър САЩ" на следващата, 1949 г. е особено вълнуващо. На него си дават среща "тримата големи" - Рос, Гримек и Рийвс. В борбата за титлата Джон Гримек отново е на първо място. Кланси Рос заема втора позиция, а Стив Рийвс остава трети. Това е и най-ниският резултат в състезателната му кариера. На следващата година той поправя грешката си, като печели първото издание на "Мистър Вселена" към федерацията NABBA. Основен конкурент на Стив в състезанието е англичанинът Рег Парк - първата европейска бодибилдинг-звезда. Самите съдии след турнира признават, че им е било страшно трудно да определят победителя между двамата. Състезателите тук са разделени на 4 категории по височина. Стив и Парк са в категория "високи". След дълги консултации на съдиите Стив е определен за победител. Рег Парк остава втори в категорията си и не участва в крайното класиране, но на следващата година ще дойде и неговото време. Това е и последното състезание за Стив, който напуска сцената по "класическия" начин - с победа. Ето пълната състезателна кариера на културиста с най-естетично тяло за всички времена.
година
федерация
състезание
място
1946
AAU
Мистър Калифорния
1
1947
AAU
Мистър Америка
1
1948
AAU AAU NABBA
Мистър САЩ Мистър Свят Мистър Вселена
2 1 2
1949
AAU
Мистър САЩ
3
1950
NABBA
Мистър Вселена (в категория "високи")
1 1
Топ форма на Стив Рийвс :
ръст: 185 см
килограми: 98 кг
гърди: 132 см ръце: 49 см талия: 74 см бедро: 66 см врат: 46 см китка: 16 см прасец: 47 см
Днес да си призная нищо не правих - цял ден почивка, както е и по план де. Забравих по-рано да спомена, че миналата седмица имах по-малко почивка - просто така се наложи и затова за 16 дни вече съм имал общо 10 тренировъчни дни. Просто имах не два, а само един ден почивка след първите 4 тренировки. За хранителния ми режим все още нищо конкретно не съм говорил, просто защото не мисля, че имам такъв - за сега ям каквото ми падне и колкото мога. Разбира се, все пак съм си поставил някои ограничения - по-малко сладки неща, тестени изделия, никакъв шоколад, нищо мазно. Гледам да ям повече плодове и зеленчуци, ядки , мляко, яйца. Почти всяка закуска ми е около 150 гр мюсли с 350 мл прясно мляко, това е нещото по-обичайно за моето хранене на закуска. Както казах в началото хранителни добавки не взимам, по простата причина, че те не са безплатни, та ще мина и без тях. Единствено съм си взел да пия бирена мая с надеждата тя да ми осигурява нуждите от витамини и минерали. Съня ми е достатъчно за сега, даже предостатъчно - добре се възтановявам след всяка тренировка, да чукна на дърво скоро не съм имал тежка мускулна треска...
Тези дни последните два тренирах естествено, както е по план, а изминалата събота и неделя почивах. В събота направих една добра кардио тренировка, ако може така да се каже - поиграх малко футбол за около час на бързи обороти. Понеделник и вторник правих обичайните две последователни тренировки от двудневния сплит и така минах упражнения за всички мускулни групи. Чувствам се страхотно за сега, много добре минават тренировките с някои изключения разбира се, когато е препълнена с добитък залата е доста неприятно на моменти. Реших да се премеря да видя дали вървя напред в килограмите, което е една и основните ми цели за сега, та се оказа, че съм качил около 2 кг, вече съм около 79 кг. Премерих и талията, излиза с около 2 см по-малко, но това е нищо, важното е, че се е запазила, не се е увеличила. Други измервания не съм правил, чак след около 5-6 седмици тренировки мисля да го направя...
Последните 4-ти дни не съм писал, защото нямаше какво да се повтарям, първите 7 дни описват как ще протича една тренировъчна седмица.
За сега всичко протича нормално, добре се възтановявам след всяка тренировка, даже вече някак си не чувствам голяма умора, вече нямам мускулна треска, както в началото, но може би е за добре - дано съм на прав път. Почти всяка тренировка е максимум час и половина два, в зависимост от това колко добитък се е събрал в залата. А ве гледам за час и половина да съм свършил с упражненията и още 20-30 минути правя кардио и коремни преси нещо.
Как стоят нещата при изпълненито на всяка серия за определено упражнение - сега ще ви кажа за тежестта, която използвам и броя на повторенията и сериите. Значи по-принцип не ползвам големи тежести, максимално вдигам толкова колкото да мога да изпълня стабилно поне 7-8 повторения, ако правя упражнение за големи мускулни групи, 8-10 за малки мускулни групи, или повече в зависимост от упражнението. Иначе първите серии за голяма мускулна групи правя по 8-10 повторениям, а за малки по 10-12. Е, разбира се, позволявам си да правя по една серия и с повече тежест като чиийтвам за последните 2-3 повторения, но това само за по-основни и базови упражнения. За мускулна група като първо упражнение винаги правя по-основни упражнения с повече серии - около 4-5, а следващите упражнения с по-малко серии - 2-3. А пък броя на упражненията за мускулна група обикновено е около 3-4 на тренировка.
Ми това е общо взето, както се вижда много не ме бива в писането. Надявам се горе долу да ви е станало ясно методиката, която прилагам ( правилна или не) , като не ви налагам и вие да я ползвате - просто споделям как тренирам аз и ако не сте съгласни с нещо да ме поправите, което е и основната ми цел. Поправяйки грешките ми, може би ще направим един наистина добър "наръчник на начинаещия културист" ...
Тази дни са за почивка естествено, в които по принцип бих използвал да направя някое друго кросче навън, но в момента е адски студ. Може би пролетта ще бягам навън в почивните дни, за предпочитане рано сутрин на гладно, ама дали ще се навия да ставам рано не се знае, дотогава, ако не ми омръзне да пиша простотии в блога може и да разберете ...
Днес отидох по-рано в конюшната, явно повечето добитък беше отишъл на паша за обяд и не беше толкова пренаселено. Аз пък вече бях ходил, та отидох да потренирам малко за мускулните групи крака, гръб, трицепс пак точно в тази последователност...
Какво ли съм правил на 4-тия ден !?! В предишния пост горе долу обясних каква е седмичната схема, дали има смисъл да се повтарям... Днес пак беше тренировка за мускулните групи гърди, рамене, бицепс - тренирам ги точно в тази последователност. Позволявам си някое упражнение понякога да го заменям с друго, за да не се бавя, че много народ в тая зала дет ходя, като конюшна става там на моменти - с яко добитък се пълни :D . Примерно днес не можах накрая на тренировката да разгрея малко на степера, защото докато се доредя ще брадясам ...
Ми за ден трети как да продължа тренировките освен с малко почивка, утре пак ... Общо взето това ще бъде цикъла тренировки - 2 дни тренировки, 1 ден почивка,2 дни тренировки, след това 2 дни почивка...
Втората тренировка днес от двудневния сппит "големи-малки мускулни групи" ще е за мускулните групи крака, гръб и трицепс в следните упражнения:
около 10 мин. загрявка, бягане на пътека/ степер.
клякане с щанга пред гърди/на рамене - серии: 4; повторения: 6-12.
бедрени разгъвания - серии: 2-3; повторения: 12.
бедрени сгъвания - серии: 3; повторения: 12.
изправяне на пръсти от стоеж/ калф машина - серии: 3; повторения: 15.
гребане с щанга - серии: 3-4; повторения: 8-10.
изтегляне на скрипец в подхват/надхват - серии: 3-4; повторения: 8-12.
Придърпване на долен скрипец - серии: 3; повторения: 8-12.
изтласкване от лег с тесен хват - серии: 3-4; повторения:6-10;
Трицепсово разгъване на горен скрипец - серии: 3-4; повторения: 8-12;
коремни преси - 2-3 серии по 20-30 повторения;
10-15 мин бягане на пътека/степер
По принцип гледам тренировката да е приключила за час и половина максимум, но доста често 2 часа достига, тъй като обикновено е много пренаселено, в залата където ходя. Между сериите почивам от около 30 до 90 секунди максимум. Пийвам по малко вода между всяко упражнение - максимум 1 литър на тренировка. По-рано от 2 часа след последното ми ядене не ходя да тренирам...
Здравейте, на всички, които четът блога ми. Казвам се Николай и се занимавам със фитнес от няколко години, като малко по-сериозно през последните 2 години. Не претендирам, че разбирам кой знае колко от тоя спорт, но все пак имах някакъв успех от моите тренировки. Преди две години даже направих сайт на тема културизъм и фитнес, както може би знаете това е Наръчник на начинаещия културист - сайт, в който публикувам информация от различни източници, почти нищо авторско няма в него. До сега не съм използвал редовно хранителни добавки за тези 2 години - най-много 10-тина опаковки с гейнери или протеини и 2-3 100-грамови опаковки креатин, нищо друго, защото признавам си нямах излишни средства за повече. То може би и заради това не съм имал кой знае какви резултати - най-добрата форма, ако може така да се нарече, в която съм бил е в следните мерки:
При височина от 177 см : тегло -83 кг, врат - 40 см, гр. кош - 110 см, талия - 85, бицепс - 36,5 см, предмишница - 29 см, бедро - 61 см, пресец - 37 см. Единствените мерки, които помня преди да започна редовните тренировки преди 2 години бяха: тегло 68 кг, бицепс 33 см.
От време на време ме търсят хора по скайпа с въпроси относно фитнеса, тренировките или упражненията, а истината е, че и аз самият много малко знам, да си призная. Та сега съм решил да споделя своя тренировъчен план - какво правя всеки ден, всичко за всяка моя тренировка, как се храня и напредъкът, който имам, ако по някаква случайност постигна. Целта ми е, ако има желаещи да споделят мнения относно начина ми на трениране, да казвате за моите грешки и да ми помогнете със съвети. Нямам за цел да показвам как да се тренира правилно, защото аз и не го претендирам, че моят начин е добър.
Хранителни добавки за сега нямам възможност да използвам, да видим какво ще излезе без тях поне първите 1-2 месеца, пък после ако ме насочи някой може да си позволя нещо да взимам. До сега не съм водил някакви специални диети, хранел съм се, с каквото има. Дано ми помогнете и в тази насока.
Решил съм да започна тренировки по двудневна сплит програма "големи-малки мускулни групи" с 4 тренировки в седмицата.
Започвам със следните данни при ръст 177 см:
- тегло 77 кг
- врат - 39 см
- гръден кош 107 см
- талия 82 см
- бицепс 34,5 см
- предмишница 28 см
- ханш 97 см
- бедро 59 см
- пресец 36,5 см
И така днес ми предстои първата тренировка от моя тренировъчен дневник ...
брат си. Така той придобива атлетична фигура още като дете и през 30-те години става изключително популярен в Щатите. Ето тренировъчната стратегия, която следва Джон при своите занимания с тежести.
Джон не тренира, за да "направи мускули", а за да бъде по-тежък и по-силен. Но заедно със силата идват и размерите и телесната красота. Именно поради съчетаването на сила и размери Гримек става доста популярен в САЩ. През 1934 той участва за първи път в състезание по вдигане на тежести (първенство на щата Ню Джърси) и печели първото място. В следващите години той обикаля страната, като провежда семинари с позиране . До този момент културизмът като спорт, какъвто го познаваме днес, не е съществувал. Именно Гримек прави първите стъпки за създаване на състезателния културизъм (въпреки че по начало тренира за сила, както вече става въпрос). По негово време започват да се организират първите състезания, на които се сравнява мускулатурата на участниците - това са "първообразите" на състезанията по културизъм. През 1940 г. се провежда първото мащабно състезание на подобен турнир под названието "Мистър Америка". Естествено, победител е Гримек. На следващата година американецът повтаря успеха си. От 41 до 48 г. той не се състезава, най-вероятно поради войната. Междувременно през 46 г. си извоюва титлата "най-мускулест мъж в Америка".През 1948 печели в Лондон състезанието "Мистър Вселена", където побеждава Стив Рийвс по (Мистър Америка 47) тактически начин. След двегодишна почивка Гримек се явява на голямо състезание между победителите в "Мистър Америка" и печели особено трудно пред Стив Рийвс.
и като Ойген Сандов), роден през 1861 г. в Германия. Сендоу започва да тренира от юношеските си години, за да има красиво и силно тяло. По-късно започва да демонстрира своята сила в театралните зали, като използва паузите между постановките. Тук вдясно виждате Сендоу "в действие". Не бързайте с изводите - гирата, която вдига, е куха. Но от друга страна, това не означава, че е съвсем лека. Само погледнете рамера й и ще се уверите в това. Дори и да е куха - желязото си е желязо.
.jpg)
Публикации
