Наръчник на начинаещия културист

Франко Колумбо - биография

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Thu, 19 Feb 2009 17:17:00 +0000

Франко Колумбо е роден на на 17 август 1941 г. на остров Сардиния, Италия. Семейството му е бедно и се занимава със земеделие и скотовъдство. Като малък Франко помага на баща си в селскостопанския труд, от което развива своята сила. Като юноша започва да се занимава и с бодибилдинг. Тренировките дават бързи резултати и Франко става доста силен и мощен. Веднъж се налага да пътува до Германия, където случайно се среща с Арнолд Шварценегер, който е с 6 години по-млад от него. Двамата правят няколко тренировки заедно и това е достатъчно, за да се превърнат в неразделни приятели. Франко притежава страхотен ентусиазъм за тежки тренировки, по подобие на Арнолд. Ето защо двамата се сприятеляват така бързо и стават отлични тренировъчни партньори. Те се конкурират помежду си, всеки се стараеда вдигне по-голяма тежест от другия, да направи повече серии и повторения. По-късно Арнолд казва, че Франко е една от причините той да постигне всичките си победи в културизма. Приятелството между двамата е толкова силно, че когато Арнолд заминава за САЩ по покана на Джо Уидър (президент на ИФББ), той моли президента да вземе със себе си и тренировъчния си партньор. Уидър е съгласен и Арни и Франко се заселват в Калифорния.

В САЩ двамата културисти правят най-добрите си тренировки. Те тренират в залата на Джо Голд, която тогава е една от най-добре оборудваните в цял свят. И двамата

напредват с развитието на телата си. Арнолд обаче расте доста по-бързо, отколкото Франко, но това не го отчайва. Той знае, че постоянството рано или късно ще доведе до успех. Успоредно с тренировките, Арнолд и Франко започват да провеждат семинари в САЩ, където запознават хората с културизма. Двамата обикалят учебните заведения и затворите и доста хора ги посрещат с интерес. Постепенно стават доста известни, излизат на кориците на много списания, участват в различни реклами, развиват и сериозна състезателна дейност. Скоро и двамата започват да се снимат в първите си филми. Франко също има изяви в киното, макар и не така блестящи, както Арнолд.

В края на 60-те години Франко започва състезателна кариера. За 4 години той печели по 2 пъти турнирите "Мистър Вселена" и "Мистър Свят" и отправя погледа си към най-престижния турнир - "Мистър Олимпия". Спечелва го обаче едва на петото си участие. Причината е неговият приятел и партньор Арнолд, който три пъти го оставя на второ място. След като Арни се оттегля след "Мистър Олимпия 75", идва времето и на Франко. На следващата година титлата е негова. Преди това той е научил от Арнолд как да провежда психическа атака над конкурентите си още преди състезанието. Той редовно тренира по бански в залата на Джо Голд (а там тренират почти всичките му конкуренти), като показва на съперниците си какво е постигнал. Като резултат Франко "побеждава" някои от претендентите за титлата още преди самия турнир. Франко е победителят. След спечелването на титлата той прекратява състезателната си кариера и като Арнолд се отдава на киното. Шест години по-късно обаче той отново се завръща на сцената. Така, между другото, постъпва и Арнолд, който спира да се състезава през 1975 и се завръща неочаквано през 1980. Завръща се, и то с победа на "Мистър Олимпия". За тази победа Франко има голяма заслуга. Преди състезанието той помага на Арнолд за подготовката и му вдъхва кураж. Арни печели "Мистър Олимпия 1980", а на следващата година това решава да направи и Франко. Този път Арнолд връща жеста и е консултант на италианеца преди турнира. Въпреки силната конкуренция Франко печели "Олимпия" за втори път и окончателно прекъсва кариерата си на културист. След това, по подобие на Арнолд, се отдава на киното, а след 1990 г (когато сключва брак) - и на семейството.

Колумбо развива 8-годишна състезателна дейност. За този период той спечелва най-престижните турнири по културизъм. Първото му състезание е през 1968 и на него е класиран втори. Само три години по-късно Франко вече е спечелил "Мистър Европа", "Мистър Вселена" (2 пъти) и "Мистър Свят". След тези победи той се насочва изцяло към "Мистър Олимпия". В този турнир обаче доминира Арнолд, който 3 години не допуска Франко да спечели титлата и го оставя втори в класирането. След оттеглянето на Арни пътят е чист и Франко печели своята "Олимпия", след което се оттегля от състезателна дейност. 6 години по-късно той се завръща и повтаря успеха си. Победата тогава не е лесна. Но той предварително е "сразил" някои от конкурентите си с помощта на психическа атака. Когато е в залата, Франко тренира по бански и всички щат, не щат, забелязват неговия прогрес. Особено много от тази атака "пострадва" Крис Дикерсън, който завършва втори на турнира. На трето място е Том Плац. Благодарение на чудесните си крака той оставя Рой Келъндър на четвърто място. С тегло от 90 кг и добър релеф, Франко за втори път печели "Олимпия", след което се оттегля от културизма окончателно. Вижте пълната му състезателна кариера.

година	федерация	състезание	място
1968	NABBA	Мистър Вселена (в категория "ниски")	2
1969	NABBA IFBB IFBB IFBB	Мистър Вселена (в категория "ниски") Мистър Европа (в категория "средновисоки") Мистър свят (в категория "ниски") Мистър Вселена" (в категория "ниски")	1 1 2 1
1970	NABBA IFBB * IFBB IFBB *	Мистър Вселена (в категория "ниски") Мистър Европа (в категория "ниски") Мистър Свят Мистър Вселена (в категория "ниски")	2 1 1 1 1 1
1971	IFBB	Мистър Свят	1
1972	IFBB	Мистър Олимпия	5
1973	IFBB	Мистър Олимпия	2
1974	IFBB *	Мистър Олимпия (в лека категория)	2 1
1975	IFBB *	Мистър Олимпия (в лека категория)	2 1
1976	IFBB *	Мистър Олимпия (в лека категория)	1 1
1981	IFBB	Мистър Олимпия	1

Снимки

Алберт Бекълс - рекордьорът по състезателни години

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Thu, 19 Feb 2009 16:49:00 +0000

Алберт Бекълс (Al Peak Beckles) е роден на 14 юли 1931 година. Роден е в Барбадос, но емигрира в Англия, където през 60-те години започва състезателната му кариера. Много се е спорило кога точно е роден, предполагало се е дори, че е роден през 1938 - даже все още няма неоспорими доказателства, но въпреки съмненията за годините му той остава в страхотна форма за дълги години.

Започва да тренира с тежести, когато е на 27 години. Той е културистът с най-дълга състезателна кариера.

Състезава се 37 години - рекорд, който скоро едва ли ще бъде подобрен. Бекълс няма в колекцията си "Олимпия", най-голeмият му успех е първото място в "Мистър Вселена" през 1971 г. и победата в "Нощта на шампионите" през 1985. Тогава се класира втори на Мистър Олимпия, което е върховото му постижение в този турнир. На последното си състезание (през 1992) Ал Бекълс е почти на 60 години. Тогава той участва на два турнира "Pro Invitational", след което прекратява състезателната си кариера.

Сега Алберт Бекълс е треньор в залата на Джо Голд "Голдс Джим" в Холивуд. Освен че обучава другите, той не забравя да поддържа и собствената си форма. Тренира 6 пъти седмично и почти е запазил мускулатурата от състезателните си години.

година	федерация	състезание	място
1965	NABBA *	Мистър Вселена (в категория "средновисоки")	* 3
1967	NABBA NABBA *	Мистър Британия Мистър Вселена (в категория "средновисоки")	3 * 1
1968	NABBA	Мистър Британия	2
1969	NABBA IFBB * NABBA *	Мистър Британия Мистър Свят (в категория "средновисоки") Мистър Вселена (в категория "средновисоки")	1 * 2 * 3
1970	NABBA	Мистър Британия Мистър Европа (в категория "средновисоки") Мистър Вселена (в категория "средновисоки")	1 1 1 * 2
1971	NABBA AAU IFBB * NABBA *	Мистър Британия Мистър Свят Мистър Вселена (в категория "средновисоки") Мистър Вселена (в категория "средновисоки")	1 1 1 1 * 1
1973	IFBB * IFBB *	Мистър Европа (в категория "средновисоки") Мистър Вселена (в категория "средновисоки")	1 1 * 1
1975	IFBB * IFBB *	Мистър Олимпия (в лека категория) Мистър Вселена (в категория "средновисоки")	* 3 * 2
1977	IFBB *	Мистър Олимпия (в категория "ниски")	7 4
1979	IFBB IFBB IFBB * IFBB	За най-добър мъж в света За Голямата награда на Пенсилвания Мистър Олимпия (в лека категория) Световно първенство за професионалисти	3 3 * 7 2
1980	IFBB	Мистър Вселена за професионалисти Световно първенство за професионалисти	4 4
1981	IFBB	Първенство на Канада за професионалисти За Голямата награда на Белгия За Голямата награда на Калифорния За Голямата награда на Месачузетс За Голямата награда на Луйзиана За Голямата награда на Англия За Голямата награда на Ню Йорк За Голямата награда на Уелс За Световната голяма награда Нощта на шампионите Световно първенство за професионалисти	2 2 4 2 2 1 2 3 6 2 6
1982	IFBB	За Голямата награда на Белгия За Голямата награда на Швеция Нощта на шампионите Мистър Олимпия Световно първенство за професионалисти	2 4 1 5 1
1983	IFBB	За Голямата награда на Англия За Голямата награда на Лас Вегас За Голямата награда на Портленд За Голямата награда на Швеция За Голямятянаграда на Швейцария Нощта на шампионите Мистър Олимпия	5 3 4 5 5 3 7
1984	IFBB	Първенство на Канада за професионалисти Мистър Олимпия За Световната голяма награда Световно първенство за професионалисти	1 4 1 1
1985	IFBB	Нощта на шампионите Мистър Олимпия	1 2
1986	IFBB	Мистър Олимпия	4
1987	IFBB	За Голямата награда на Франция За Голямата награда на Германия За Голямата награда на Германия (втора част) Мистър Олимпия Световно първенство за професионалисти	4 6 4 7 3
1988	IFBB	Първенство в Чикаго за професионалисти За Голямата награда на Англия За Голямата награда на Франция За Голямата награда на Германия За Голямата награда на Италия За Голямата награда на Испания За Голямата награда на Испания (втора част) Нощта на шампионите Мистър Олимпия Световно първенство за професионалисти	4 7 11 8 8 8 7 5 15 10
1989	IFBB	Арнолд Класик За Голямата награда на Англия За Голямата награда на Финландия За Голямата награда на Франция За Голямата награда на Холандия За Голямата награда на Мелбърн За Голямата награда на Испания За Голямата награда на Испания (втора част) За Голямата награда на Швеция За Голямата награда на САЩ Нощта на шампионите Мистър Олимпия Световно първенство за професионалисти	7 9 9 9 11 10 4 10 9 4 8 15 4
1990	IFBB	Арнолд Класик Първенство в Хюстън Първенство "Ниагарски водопад"	9 11 12
1991	IFBB	За Голямата награда на Дания За Голямата награда на Англия За Голямата награда на Финландия За Голямата награда на Италия За Голямата награда на Испания За Голямата награда на Швейцария Първенство "Ниагарски водопад" Нощта на шампионите Първенство в Питсбург Първенство в Сан Хосе	7 7 9 8 9 8 1 7 12 5
1992	IFBB	Първенство в Чикаго Първенство "Ниагарски водопад"	16 8

Снимки

Лу Фериньо - биография

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Thu, 19 Feb 2009 16:24:00 +0000

Лу Фериньо е роден на 9 ноември 1952 г. в Бруклин, Ню Йорк. Започва да се занимава с бодибилдинг в юношеските си години, за да вдъхва респект у връстниците си. Когато е на 2 години, Лу загубва около 80 процента от слуха си поради сериозно заболяване и като дете страда от това, понеже е отбягван поради слабия си слух. Отново поради това, че не чува добре, той не може да усвои добре произношението на някои думи и като дете не говори добре. Той твърди, че бодибилдингът му помага да се справи с тези проблеми и отново да стане обект на внимание.

Още от малък Лу си представя истинският мъж като герой, притежаващ невероятна сила и размери. Мечтата му като дете е да стане полицай - също като баща си. Но баща му постоянно критикува Лу за неговите "прищевки" и дори му заявява, че от него няма да излезе нищо. "Можеш да станеш само таксиметров шофьор - нищо повече няма да излезе от теб" - повтаря той на сина си. Така допълнително разрушава самочувствието му. Отношенията с баща му през детските и юношеските години не са добри. Поради своите недостатъци (лош говор и слух) Лу е депресиран. Утехата, която намира, е в бодибилдинга. Няколко години по-късно Лу развива внушителна физика, с която дори и днес малко състезатели могат да се похвалят, въпреки широката употреба на химически препарати.

Първите тренировки на Лу напомнят "класическите" тренировки на старите културисти: той тренира в тъмно мазе в Бруклин, разполагайки с оскъдно оборудване. Практиката обаче показва, че така се правят най-хубави мускули. Лу също не е изключение от правилото. Тренировките при него дават удивителни резултати, които самият той не очаква. След няколко месеца тренировки Лу може да прави 8 повторения бицепсово сгъване с 50-килограмова щанга. Самият той е удивен от този резултат и повиква баща си, за да му демонстрира своята сила. Лу предполага, че така може да спечели неговата обич и презнание, от които така силно се нуждае. Той вдига пред погледа на баща си щангата 8 пъти, след

което я оставя на земята. "Забележително!" - споделя баща му. Лу е горд. Той чувства, че представлява нещо. Но точно в момента на най-голямата му радост, баща му хваща същата щанга, прави с нея 17 повторения, оставя я на пода и излиза от стаята с ироничен смях. Лу е потресен. Идва му дори да се разплаче. За кой ли път баща му се отнася по подобен начин с него. Но той не се отчайва. Това отношение дори го стимулира допълнително и той започва да тренира ожесточено.

През следващите години Лу прави страхотен прогрес. Действително, той е надарен с добра генетика, с което можем да си обясним бързото развитие на неговата мускулатура. Успоредно с масата и силата му, нараства и неговото самочувствие. Междувременно интересът на Лу към културизма расте непрекъснато. През 1966 г. той присъства на турнира "Мистър Олимпия" в Ню Йорк. Победител е Лари Скот. Невероятната атмосфера впечатлява Лу и оттогава у него се запалва силно желание за участие в културистичен турнир. И не след дълго той реализира замисленото. Първите два турнира, на които участва, са локални. На първият Лу е подготвен зле и се класира на незавидното 22-ро място. На второто състезание положението е малко по-добро. Там Лу е втори. Тези състезания се провеждат в края на 60-те години. А първата му сериозна изява е през 1971, когато той печели "Мистър Америка" за младежи към WBBG. Тази победа му дава право на участие в състезанията на ИФББ. За тази федерация Лу се състезава 3 години - от 1973 до 1975. За това време той печели "Мистър Америка" (при силна конкуренция), "Мистър Интернешънъл" и "Мистър Вселена". Със своето тегло от 125 килограма той е най-тежкият културист през 70-те години (Арнолд, който е на второ място по този показател, е 110 кг). Може би тези размери помагат на Лу да спечели турнирите "Мистър Америка" и "Мистър Вселена", но на "Мистър Олимпия" не донасят очаквания успех. Там Лу не успява да пробие в челната тройка, може би защото му липсва достатъчно релеф. След 1975 г. Лу прекъсва състезателната си кариера за почти 20 години и започва филмова кариера.

Лу навлиза в киното, като получава роля във филма "Невероятния Хълк". За това спомага и малкият син на режисьора, който харесва тялото на културиста и предлага на баща си да избере него за ролята. Предложението се приема и така започва филмовата кариера на Лу. Тя продължава и до днес - последният му филм е от 2000 г. Освен "Невероятният Хълк", той се снима и в около 30 други филма, между които е и един филм за Херкулес (с едноименното название), "Клетката" ("Cage") и "Кръщелникът" - нова комедия от края на 90-те години. Първоначално Лу играе роли без говор поради проблемите си с говора и слуха. Но постепенно той отстранява напълно проблемите си и днес чува и говори напълно нормално.

След почти 20-годишно прекъсване, Лу Фериньо подновява за малко кариерата си на културист. Той се поддържа през цялото време, прави диети и е в много добра форма. Затова през 1992 и 1993 г. участва в "Мистър Олимпия", а през 1994 взема участие в първото издание на турнира за ветерани "Мастърс Олимпия". Класиран е втори, след Роби Робинсън, поради което е малко разочарован. Това е последното състезание на Лу. След него той прекъсва окончателно кариерата си на културист и се отдава на киното. Това той прави и до днес, но разбира се, продължава да тренира и да се поддържа, без значение, че вече не се състезава.

Лу провежда сравнително кратка, 8-годишна състезателна кариера. За това време той успява да спечели престижните турнири "Мистър Америка", "Мистър Вселена" (2 пъти) и "Мистър Интернешънъл". Лу има и 4 участия на "Мистър Олимпия", от които най-високото му постижение е класирането му на второ място в тежка категория през 1974. Тогава Арнолдпечели петата си поредна титла. След 1975 Лу спира състезателната си кариера и се насочва към света на киното. През 90-те години той решава да се завърне на сцената и участва 2 пъти на "Мистър Олимпия и веднъж на новосъздадения турнир за ветерани "Мастърс Олимпия". Лу участва в първото издание на това състезание. Той се намира в много добра форма, тъй като през годините постоянно се е поддържал. И без това му е необходимо да бъде в добра форма, понеже филмовата му кариера го изисква. Готов е за титлата, но съдиите решават друго: победител е Роби Робинсън, а Лу е втори. Лу е леко разочарован. Няколко години по-късно той си признава, че наистина не му е било приятно, когато са го класирали след Роби. След това състезание Лу окончателно спира да се състезава. Ето пълната му състезателна кариера.

година	федерация	състезание	място
1971	WBBG AAU	Мистър Америка за младежи Мистър Америка за младежи	1 4
1972	NABBA *	Мистър Вселена (в категория "високи")	* 2
1973	IFBB IFBB *	Мистър Америка Мистър Вселена (в категория "високи")	1 1 1
1974	IFBB * IFBB * IFBB *	Мистър Интернешънъл (в категория "високи") Мистър Олимпия (в тежка категория) Мистър Вселена (в категория "Високи")	1 1 * 2 1 1
1975	IFBB *	Мистър Олимпия (в тежка категория)	* 3
1992	IFBB	Мистър Олимпия	12
1993	IFBB	Мистър Олимпия	10
1994	IFBB	Мастърс Олимпия	2

Топ форма на Лу Фериньо:

височина: 196 см

килограми: 125кг

Тук е на 41 години, когато завършва на 12 място в състезанието "Мр. Олимпия" :

Снимки

Ден 17-ти и ден 18-ти от моя тренировъчен дневник

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Fri, 23 Jan 2009 19:27:00 +0000

Последните два дни направих страхотни тренировки - някои упражнения с по-големи тежести, имаше чудесно напомпване почти на всички мускули и усещането беше невероятно, колкото и тъпо да звучи :) . След тренировки се чувстах доста добре, ободрен така да се каже и може би защото тренирах вечерта към 19 часа след това късно заспивах.

А какво тренирах последните два дни пак да повторя - първия ден за мускулни групи : гърди, рамене, бицепс в тази последователност; втория ден: крака, гръб, трицепс пак в тази последователност. Понякога нямам много сили да тренирам ръцете добре, може би защото все ги тренирам в края на тренировката или просто ми е много натоварена програмата, но дано свикна за в бъдеше и по-добре да се справям. Твърдно все още задържам 2-та килограма, които отчетох, че съм качил преди 5 дни, а талията си е все същата като първоначалния размер. За някои може и нищо да не са 2 кг, но за мен са много, защото изключително трудно качвам килограми.

Сега ще си призная, че от програмата, която описах първоначално, някои упражнения ги променям постоянно като запазвам първите 2-3 основни - повече тези за рамене, бицепс и трицепс ги променям почти всяка 2-ра тренировка. Ама това са някакви подробности, за да има какво да напиша в блога :) , не знам дали е грешно или не е ...

Ето ви едно видео за Серджо Олива - културистът с може би най-добрите ръце

Джон Гримек - биография

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Fri, 23 Jan 2009 10:36:00 +0000

Джон Гримек - бащата на културизма

Джон Карл Гримек е роден на 17 юни 1910 в Пърт Ембой, щата Ню Джърси. Започва да тренира с тежести още от 12-годишен, като използва уредите на брат си. Така той придобива атлетична фигура още като дете и през 30-те години става изключително популярен в Щатите. Ето тренировъчната стратегия, която следва Джон при своите занимания с тежести.
От наша гледна точка тренировките на Джон Гримек са неправилни, но както виждате, за него са дали чудесен резултат. Джон е тренирал по 4-5 пъти седмично, най-малко по 2 часа, като всеки ден тренира всички мускулни групи. Единственият тренировъчен метод, който е използвал в тренировките си, е пирамидата (увеличаване на тежестта и намаляне на повторенията). Гримек често променя упражненията и така не дава шанс на мускулите да се адаптират към натоварването. Сериите за всяко упражнение са 4-5, а повторенията в тях се движат в широки граници (от 3 до 20). Всяко повторение се изпълнява стриктно, като читингът е намален до минимум. Ето това е най-общо тренировъчната стратегия, с която Джон Гримек развива своята физика. И то без абсолютно никакви препарати. По негово време ги е нямало изобщо.Джон не тренира, за да "направи мускули", а за да бъде по-тежък и по-силен. Но заедно със силата идват и размерите и телесната красота. Именно поради съчетаването на сила и размери Гримек става доста популярен в САЩ. През 1934 той участва за първи път в състезание по вдигане на тежести (първенство на щата Ню Джърси) и печели първото място. В следващите години той обикаля страната, като провежда семинари с позиране . До този момент културизмът като спорт, какъвто го познаваме днес, не е съществувал. Именно Гримек прави първите стъпки за създаване на състезателния културизъм (въпреки че по начало тренира за сила, както вече става въпрос). По негово време започват да се организират първите състезания, на които се сравнява мускулатурата на участниците - това са "първообразите" на състезанията по културизъм. През 1940 г. се провежда първото мащабно състезание на подобен турнир под названието "Мистър Америка". Естествено, победител е Гримек. На следващата година американецът повтаря успеха си. От 41 до 48 г. той не се състезава, най-вероятно поради войната. Междувременно през 46 г. си извоюва титлата "най-мускулест мъж в Америка".През 1948 печели в Лондон състезанието "Мистър Вселена", където побеждава Стив Рийвс по (Мистър Америка 47) тактически начин. След двегодишна почивка Гримек се явява на голямо състезание между победителите в "Мистър Америка" и печели особено трудно пред Стив Рийвс.
Това е последната голяма победа за бащата на културизма. През 1954 той се оттегля от състезателна дейност, но продължава да тренира още дълго. В съчетание с развити мускули Джон ни демонстрира добра гъвкавост, като докосва земята с длани, стоейки на стол. Той е единственият културист, който никога не е губил състезание. От 1963 до 1985 г. е редактор на списание "Muscular development". Умира внезапно на 20 ноември 1999 в дома си в САЩ, на 89 години.

Гримек няма голяма състезателна кариера, просто защото по негово време все още няма големи състезания по културизъм. Те са слабо популярни и в повечето случаи се "радват" на слаб интерес от страна на участници и публика. Ето защо за период от 10 години Гримек участва само в 5 състезания. Но това се казва участие, нали? Да не загубиш нито едно! На "Мистър Вселена 48" пред Гримек се изправя голямо предизвикателство - Стив Рийвс, който притежава суператлетично тяло със страхотни пропорции (днес Стив е общопризнат за културистът с най-добри пропорции за всички времена). На този турнир Гримек използва психическа атака, която леко изнервя Стив и той не успява да се представи по най-добрият начин. Така Гримек печели "Мистър Вселена", макар и с доста трудности. Отново така трудна е и победата му през 1950 г. и отново на пътя му е Стив Рийвс. В крайна сметка Гримек се оттегля непобеден - нещо, с което друг културист и до днес не може да се похвали.

година	федерация	състезание	място
1940	AAU	Мистър Америка	1
1941	AAU	Мистър Америка	1
1948	NABBA	Мистър Америка	1
1949	AAU	Мистър САЩ	1
1950	NABBA	Между победителите в "Мистър Америка"	1

Топ форма на Гримек:

височина: 181 см

килограми: 99кг

гърди: 128 см

ръце: 50 см

талия: 76 см

бедро: 75 см

врат: 47 см

прасец: 52 см

Снимки

Юджин Сендоу - биография

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Fri, 23 Jan 2009 10:11:00 +0000

Юджин Сендоу - основоположник на културизма

Юджин Сендоу е роден на 2 април 1867 г. в Königsberg, Prussia, ( днешен Калининград, Русия).

Според много хора основоположник на културизма е Джон Гримек, роден през 1910 г. Но ако се върнем още по-назад във времето, ще открием, че и през 19 век има хора, преследващи като основна цел хармоничното развитие на тялото. Вярно е, че през този период повечето хора "с големи мускули" са били преди всичко щангисти и борци, но постепенно се появяват спортисти, които тренират заради самото развитие на мускулатурата, без да гонят други постижения. Първият такъв спортист, за когото разполагаме с официални данни, е Юджин Сендоу (може да го срещнете и като Ойген Сандов), роден през 1861 г. в Германия. Сендоу започва да тренира от юношеските си години, за да има красиво и силно тяло. По-късно започва да демонстрира своята сила в театралните зали, като използва паузите между постановките. Тук вдясно виждате Сендоу "в действие". Не бързайте с изводите - гирата, която вдига, е куха. Но от друга страна, това не означава, че е съвсем лека. Само погледнете рамера й и ще се уверите в това. Дори и да е куха - желязото си е желязо.
Подобни демонстрации бързо се превръщат в традиция. Постепенно спортистите започват да демонстрират не само силата си, но и развитата си мускулатура. Още тук се поставят основите на състезанията по културизъм, които се развиват през 20 век. Демонстрациите обаче все още нямат състезателен характер, те се правят предимно за забавление на публиката и за спечелване на добро име. Точно такова "добро име" си извоюва и Сендоу, като става най-известния силов спортист в края на 19 век. Той излиза няколко пъти на корицата на списание Ironman през 90-те г. на 19 век.
Сендоу обича да се снима върху леопардова кожа, която тогава се е считала за символ нa голяма сила и могъщество. Прави редица обиколки в различни държави от Европа, а в началото на 20 век достига чак до Австралия. Тази негова популярност се дължи най-вече на хармонично развитата мускулатура, която по това време още е рядкост. Сендоу си поставя за цел да постигне класическите пропорции на древните римски скулптури, и както ще видите от снимките, дори имитира техните пози. Това дава основание на доста хора да считат Юджин Сендоу, а не Джон Гримек, за първия културист. И действително приносът му за създаване на културизма е огромен. Затова, както може би знаете, негова статуетка се дава за награда на първенеца в "Мистър Олимпия" - най-престижният турнир за културисти днес.

Топ форма на Юджин Сендоу:
ръст:175
килограми:82
гърди: 124 см
ръце: 46 см
талия: 91 см
бедро: 64 см
врат: 44 см
китка: 28 см
глезен: 23 см

Уебсайт за Юджин Сендоу (Eugen Sandow)

Лари Скот - биография

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Thu, 22 Jan 2009 19:50:00 +0000

Лари Скот - първия Мистър Олимпия

Лари Скот е роден на 12 октомври 1939 в Блекфут, щата Айдахо. Расте висок и слаб и никой от приятелите му (дори и той самият) не може да си представи какво ще постигне един ден. Изграденото от него тяло и до днес предизвиква завистта и възхищението на немалко хора по света. Нека се върнем назад в годините и да видим как от слабо, 55-килограмово момче Лари се превръща в здрав, 90-килограмов културист, спечелил първото и второто издание на най-престижния турнир - "Мистър Олимпия".Детството си Лари Скот прекарва в малко градче на име Покатело, недалеч от родното му място. Лари е принуден да помага на баща си, който е фермер. През свободното си време той се събира с приятелите си и всички заедно лудуват с часове. Скот расте висок и слаб. Теглото му е 55 килограма, а ръстът му е 173 см. Той е много недоволен от телосложението си, но просто не вижда какво може да направи, за да порасне. Вече се е примирил с "жестоката действителност", когато се случва нещо случайно, което завинаги променя живота му.

>
През този "светъл и слънчев" ден Лари случайно намира старо списание за културизъм, на чиято корица стои Джордж Пейн, застанал в поза за трицепс. В самото списание има статия, в която Пейн предлага тренировъчна програма за ръце. Лари не си губи времето и още на следващия ден започва да тренира. Сдобива се с ос от стар трактор, която използва за щанга. В началото тази тежест му е достатъчна. Лари започва усилени тренировки, предимно за ръцете си. Спортът започва да го влече все повече и повече. Отдава цялата си душа на тренировките с тежести. Постепенно тялото му започва да нараства и той изпреварва приятелите си във физическото си развитие. В душата му се появява една голяма мечта - да спечели най-престижният тогава турнир по културизъм "Мистър Америка" .
И така, воден от своята мечта, Лари продължава с интензивните си тренировки. След като завършва училището в Покатело, у него се появява желание да замине за Холивуд, Калифорния, който има славата на "Меката" на бодибилдинга. След дълги убеждения Лари успява да склони родителите си и отива да учи в Холивуд. Само че тренировките го вълнуват повече от ученето и след една година следване Скот е принуден да се върне в Покатело. Тук продължава тренировките си заедно със свой бивш съученик. Първо тренират заедно в неговото мазе, където има няколко уреди за тренировка. Скот тренира с удоволствие, но в главата му постоянно се върти споменът от Калифорния. Най-голямата му мечта не излиза от главата му - Лари иска да спечели "Мистър Америка". Скоро двете момчета се преместват да тренират в новосъздадена зала, където разнообразието от уредите е по-голямо. След няколко месеца собствениците на залата организират състезание в рамките на щата Айдахо, на което Лари решава да участва. Това е първото му състезание. Организира се в сградата на киното в столицата на щата. Интересът от страна на зрителите е много слаб. Участват 8 младежи, измежду които Лари е класиран на първо място. Това е добро постижение - състезателният му дебют увенчава с победа. Тогава Лари е на 20 години и тежи 69 килограма. Победата му дава допълнителен стимул и той започва да тренира още по-тежко. Успява да убеди тренировъчния си партньор и бивш съученик да замине с него и в крайна сметка двамата младежи се установяват в Калифорния. Тук те започват да тренират в залата на Винс Жиронда - Мистър САЩ за 1956 и 57 г. Под негово ръководство Лари научава доста интересни неща за тренировките и постига значителен мускулен растеж. След 2 години тренировки Лари участва на първото си сериозно състезание. Той поставя началото на състезателната си кариера.
Първото състезание, на което участва Лари, е "Мистър Оос Анжелис". Там е класиран трети, но това място не го обезсърчава, а дори го стимулира. Два месеца по-късно Лари се явява на друго състезание - "Мистър Калифорния" и при същите конкуренти успява да спечели турнира. Това е първата му голяма победа. Лари усеща, че заветната му мечта изглежда все по-реална. Той става известен и излиза на кориците на списанията, издавани от президента на младата федерация ИФББ - Джо Уидър. По това време "Мистър Америка" се организира от две федерации. Едната е именно новата ИФББ, а другата е популярната тогава AAU. Мечтата на Лари е да спечели "Мистър Америка" точно към AAU, но за тази цел трябва да говори с нейния президент и да бъде одобрен за участие. Само че шефът на федерацията се заяжда заради това, че Лари се е снимал в списания на ИФББ, и отказва да го допусне да се състезава в турнира. Лари е доста неприятно изненадан. Остава му едно единствено решение: ИФББ. И Лари взема участие в "Мистър Америка" към ИФББ през есента на 1962. Най-после мечтата на Лари Скот се сбъдва - той е "Мистър Америка"!
След спечелването на титлата Лари не се отказва от състезателна дейност. Той изпитва желание да завладява нови върхове и да прибави в актива си още състезателни отличия. Решава да участва на "Мистър Вселена", което се провежда няколко месеца след "Мистър Америка". Само че леко се отпуска и тренировките. Като резултат той не успява да спечели турнира. Титлата отива при 20-годишния Харолд Пул. Това е добър урок за Лари, който веднага се опомня и още на следвжщия ден е в залата за тренировки. На следващата година титлата от "Мистър Вселена" вече е в ръцете на лари. С това той печели двете най-престижни титли в културизма тогава. И точно когато смята да прекрати кариерата си, президентът на ИФББ обявява, че организира ново състезание. На него ще могат да участват само културисти, спечелили "Мистър Америка" или "Мистър Вселена". Името на турнира е "Мистър Олимпия". На него ще си дават среща само най-добрите културисти. Въодушевен от идеята да спечели и този турнир, Скот започва усилени тренировки. През есента на 1965 г. състезанието става факт. Мястото на повеждане е Ню Йорк, парична награда няма. Победителят получава единствено статуетка и аплодисментите на публиката. Но за Лари това е достатъчно. И без това досега никога не е получавал пари от състезание. Той печели първата "Олимпия" с гръм и трясък, така, както никой не го е правил оттогава насам. Лари е любимецът на публиката и когато се появява пред почитателите си, те просто "изригват". Лари става първият "Мистър Олимпия"! С това свое изпълнение той влиза в историята. Всъщност участниците в състезанието са всичко на всичко трима - Лари, Харолд Пул и Ъръл Мейнард. Лари става официално най-добрият културист в цял свят. На следващата година той отново участва в турнира и отново е шампион, този път определен измежду 4 души - той, Чък Сайпс, Харолд Пул и Серджо Олива. Този път състезанието има и парична награда - Скот получава $1000. След тази "Олимпия" Лари Скот официално обявява, че се оттегля от състезателна дейност.
След края на състезателната си кариера Лари се ориентира главно към семейството си и към духовния живот. Той се включва активно в дейността на Мормонската църква, на която е член още от младини. Покрай това обаче той съвсем изоставя тренировките и скоро тегото му спада до 70 кг. Веднъж Лари копае в двора на къщата си и на следващия ден има силни болки в гърба. Тогава решава да поднови тренировките си, за да не заприлича на чувал на стари години. Понеже почти всичките му мускули са изчезнали, Лари не иска да тренира в зала и първоначално започва тренировки в гаража си. Скоро възвръща доста от мускулатурата си. Започва да обикаля учебните заведения, където провежда демонстрации и запознава младежите с културизма. Тази дейност му доставя истинско удоволствие и той продължава да я практикува дълги години. Когато е на 40 години, дори решава отново да участва в състезание по културизъм. Той се състезава на турнира за Диамантената купа на Канада. Класиран е на девето място, а първи е неговият връстник Крис Дикерсън, който три години по-късно ще спечели и титлата "Мистър Олимпия" (на 43-годишна възраст). Въпреки че е девети, Лари напомня за себе си и доказва, че наистина заслужава да влезе в историята като един от най-добрите културисти на всички времена. Неговите тренировъчни секрети вълнуват доста спортисти и за да задоволи интересите им, Лари написва книгата "Loaded Guns", в която разкрива тренировъчните си тайни. Книгата излиза от печат през 1992 г. и се продава на запад много добре. Дори след толкова години, интересът към Скот не е спаднал. Той изгради чудесно тяло, при това без никакви стероиди, а с много желание и силна воля, поради което си спечелва заслужена слава в цял свят.
Лари Скот - състезателна кариера
Лари развива своята състезателна дейност главно в началото на 60-те години. Първото състезание, на което участва, е първенство на щата Айдахо в края на 1959 г. Състезанието е лошо организирано и рекламирано. Почти никой не научава за него, а зрителите са съвсем малко. Състезанието се провежда в киното на град Бойс, столица на Айдахо. От осемте участници съдиите избират Лари за победител. Тогава той има добре оформена мускулатура, висок е 173 см и тежи 69 кг. След тази своя победа Лари заминава за Калифорния и там започва да тренира в залата на Винс Жиронда. Под негово ръководство той прави най-големия си напредък и печели "Мистър Калифорния" през 1960 г. в конкуренция от трима души. Две години по-късно Лари Скот изпълнява дългогодишната си мечта и печели "Мистър Америка". Същата година участва и на "Мистър Вселена", но не успява да надделее над Харолд Пул и спечелва второ място. Лари се е отпуснал и не тренира толкова съвестно, поради което позволява на Харолд да го изпревари. Но на следващата година Скот си връща за загубата чрез победата си над Пул на турнира "Мистър Олимпия". Това е неговото първо издание, в което участват само трима души - Лари, Харолд и Ъръл Мейнард. Харолд е на второ място, а Лари е първи. На следващата година той повтаря успеха си. Този път състезателите са 4. Първи е Лари, втори е Сайпс, трети е Пул, а четвърти е кубинецът Серджо Олива, който ще "гушне" статуетката от турнира за следващите три години. След тази "Олимпия" Лари се оттегля от сцената непобеден. След години решава да напомни за себе си и участва и в турнира за Диамантената купа на Канада, където е девети. Въпреки това публиката го аплодира горещо и му оказва нужната почит. Вижте цялата състезателна кариера на Лари Скот.

година	федерация	състезание	място
1959	?	Мистър Айдахо	1
1960	AAU	Мистър Лос Анжелис	3
1961	AAU	Мистър Калифорния	1
1962	IFBB	Мистър Америка	1
1963	IFBB	Мистър Вселена	1
1964	IFBB	Мистър Вселена	1
1965	IFBB	Мистър Олимпия	1
1966	IFBB	Мистър Олимпия	9
1979	IFBB	За Диамантената купа на Канада	1

Топ форма на Лари Скот:
Ръст:173 см
Тегло: 90 кг
гърди: 130 см
ръце: 51 см
талия: 76 см
бедро: 67 см
прасец: 44 см

Снимки

Стив Рийвс - биография

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Thu, 22 Jan 2009 11:18:00 +0000

Стив Рийвс - културистът с най-естетично и пропорционално тяло за всички времена

Стив Рийвс (Steve Reeves) е роден

на 21 януари 1926 в Глазгоу, щата Монтана. Когато е на една годинка, остава без баща поради трагичен инцидент, и е отгледан и възпитан единствено от майка си. Липсата на баща оказва съществено влияние върху характера и възпитанието на Стив. Още от дете той расте трудолюбив, съвестен и отговорен.

Детските години на Стив са много трудни. Това са годините на Световната икономическа криза, която се чувства главно в САЩ. Поради трудния живот майката на Стив решава да се пресели заедно със сина си в Калифорния, където вижда възможности за по-добър живот. Така през 1936 г. те се преселват в град Оукланд, Калифорния - щатът, в който бодибилдингът по това време е най-популярен. Още тук се предопределя неговата съдба да се превърне в един от най-великите културисти на всички времена.

Стив обича да спортува. Още като малък е за

пален по колоезденето. След като се преселва с майка си в Калифорния, две години работи като раздавач на вестници. Стив разнася вестниците по домовете със своето колело. От дългото въртене на педалите прасците му извличат страхотна полза. Самият Стив никога през живота си не е правил упражнения за прасци, понеже те се развиват добре още от колоезденето му в детските години. Освен по колоездене, Стив се увлича и по канадска борба. В началото на 40-те години тя е много популярна в училищата в Америка. Като правило Стив побеждава всичките си съп

ерници. Той е едър и силен, при това без все още да е тренирал с тежести. Сигурно ще запитате как се запалва по тях? Ами след интригуващ двубой по канадска борба. Стив е победен от едно наглед слабо момче. Това, разбира се, не му се нрави особено и Стив го разпитва оттук-оттам как е постигнал тази сила. Отговорът, че това е станало с щанги и гири, е достатъчен, за да запали Стив по тежестите. Съвсем скоро след двубоя той започва тренировки с нескрит ентусиазъм.

Първите тренировки на Стив са в домашна обстановка, с примитивно оборудване и без достатъчно знания. След известно време той започва да тренира в зала, която е на няколко крачки от дома му. Собственикът на залата оказва нужното внимание на Стив и го насочва в тренировките. Така младият юноша бързо покачва мускулна маса и развива тялото си. След първата си година тренировки постъпва в казармата, където също продължава да тренира и да се развива. На 20 години той отбива военната си служба и главната му цел става културизма. В казармата Стив сваля няколко килограма поради неприятно заболяване от малария, но за по-малко от година ги възстановява и дори покачва още мускулна маса. На 20 години Стив вече тежи 93 кг и замисля да започне състезателна кариера.

Той не се колебае дълго с тази мисъл и още на същата година участва на първото си състезание.

Първото състезание на Стив е "Мистър Южна калифорния" през 1946 г. Почти

без конкуренция той печели първото място. Само година след това в ръцете му е статуетката от първото място на "Мистър Америка" - най-престижният турнир по културизъм тогава. Според въведения правилник всеки, спечелил "Мистър Америка", няма право да участва повече в този турнир. Затова никой, освен Джон Гримек, няма повече от една титла "Мистър Америка (той печели турнира 2 последователни години, след което се въвежда новия правилник). Именно Джон е културистът, когото Стив не може да победи. При директен сблъсък между двамата той винаги заема второ място. Затова Стив лесно печели "Мистър Свят" през 1948, защото Гримек отсъства. Следващото голямо състезание за Стив е "Мистър Вселена" към федерацията NABBA през 1950 г, където извоюва трудна и оспорвана победа срещу англичанина Рег Парк. Това е и последното състезание на Стив, който прекратява кариерата си на културист, за да търси по-сигурни източници на препитание (тогава наградите на състезанията са били доста скромни). Вниманието му се спира върху киното.

Първоначално Стив се насочва към театралната сцена. Там се опитва да пробие две години, но има известни проблеми поради телосложението си (смятат го за прекалено мускулест). Затова Стив пробва и другия вариант - киното. Първият филм, в който участва, е "Атина" през 1954 г. Там Стив получава второстепенна роля. За първи път той получава главна роля във филма "Херкулес", сниман в Италия през 1957 г. Този филм става абсолютен хит не само в Европа, а и в целия свят. Стив популяризира изключително много мускулестото тяло и се превръща в звезда от световна величина. Само две години след "Херкулес" се снима и нов филм за мистичния герой - "Освободеният Херкулес". Отново главната роля е на Стив и отново филмът става страшно популярен. След това Стив се снима в още доста филми, но двата филма за Херкулес стават най-популярни. Така Стив Рийвс става първият човек, пресъздал образа на Херкулес в киното. Повечето от останалите филми на Стив имат подобен сюжет и са наситени с действие. Последният филм, в който Стив се снима, е "Дългото бягство от Ада" през 1968. След него Рийвс прекъсва 14-годишната си кариера на актьор. Междувременно вече е станал на 42 години.

След последния си филм Стив купува ранчо близо до Сан Диего, Калифорния. Той се установява там с втората си съпруга, за която се жени 5 години по-рано, и живее в ранчото до края на живота си (с първата си жена Стив е прекарал само 2 години поради семейни неразбирателства). Рийвс продължава да поддържа спортната си форма, независимо че вече не се състезава. Той е гост в различни мероприятия и телевизионни предавания, където разяснява тънкостите на бодибилдинга и запознава хората с този спорт. Той е автор и на специална програма за укрепване на сърдечно-съдовата система с помощта на бързо ходене и преди около 20 г. издава книга за нея, която се ползва с огромен интерес. До последната година от живота си Стив се радва на добро здраве. Той върши цялата работа из ранчото и отглежда коне в продължение на много години. Смъртта го застига на 1 май 2000 г, малко след като е навършил 74 г. Още преди смъртта си Стив е провъзгласен за културистът с най-естетично и пропорционално тяло за всички времена. Той наистина изгражда невероятно тяло, на което дори и днес, при новите тренировъчни машини и технологии, всеки би завидил. И всичкото това е постигнато без каквито и да е препарати. Знаете защо - такива са липсвали. Нямало е дори и протеинови напитки, които днес се използват от почти всички билдери. Стив е истинско доказателство, че с добра тренировка, правилно хранене, достатъчна почивка, малко генетика и много желание, могат да се постигнат чудеса. Тялото, което той изгради, ще остане още дълго време еталон за красота и съвършенство.

Стив Рийвс - състезателна кариера

Стив Рийвс провежда кратка, 5-годишна състезателна кариера, която обаче си струва да се запомни. На първото си състезание Стив е едва 20-годишен. Там той печели титлата без проблеми, тъй като конкуренцията е слаба, а първенството е локално. Дори и на следващата година Стив няма особени конкуренти на "Мистър Америка". Няма го "Кралят" Кларънс Рос, отсъства и Джон Гримек. Това са най-силните културисти по това време, но те вече са печелили тази титла по веднъж (Гримек - дори 2 пъти). След втората победа на Гримек през 1941 г. се въвежда нов правилник, който не позволява повторно участие в състезанието на културист, който вече го е спечелил. Затова конкуренцията на Стив за "Мистър Америка" е единствено от страна на Ерик Петърсън. Той е преодолян без особени усилия и Стив печели титлата "Мистър Америка". По-интересните му състезания са през следващата, 1948 година, когато се среща с двамата силни културисти, за които вече стана въпрос. Първата му среща е с Кланси Рос на "Мистър САЩ". Стив не издържа на конкуренцията на Рос и печели второто място. Така става и на следващото състезание, където негов съперник е Джон Гримек. Борбата между двамата е особено ожесточена, но Гримек не се предава и завоюва първото място. Това е състезанието "Мистър Вселена", което се провежда в Лондон. Малко след това е и третото състезание на Стив за годината - "Мистър Свят" (във Франция), което той печели без конкуренция.

Състезанието "Мистър САЩ" на следващата, 1949 г. е особено вълнуващо. На него си дават среща "тримата големи" - Рос, Гримек и Рийвс. В борбата за титлата Джон Гримек отново е на първо място. Кланси Рос заема втора позиция, а Стив Рийвс остава трети. Това е и най-ниският резултат в състезателната му кариера. На следващата година той поправя грешката си, като печели първото издание на "Мистър Вселена" към федерацията NABBA. Основен конкурент на Стив в състезанието е англичанинът Рег Парк - първата европейска бодибилдинг-звезда. Самите съдии след турнира признават, че им е било страшно трудно да определят победителя между двамата. Състезателите тук са разделени на 4 категории по височина. Стив и Парк са в категория "високи". След дълги консултации на съдиите Стив е определен за победител. Рег Парк остава втори в категорията си и не участва в крайното класиране, но на следващата година ще дойде и неговото време. Това е и последното състезание за Стив, който напуска сцената по "класическия" начин - с победа. Ето пълната състезателна кариера на културиста с най-естетично тяло за всички времена.

година	федерация	състезание	място
1946	AAU	Мистър Калифорния	1
1947	AAU	Мистър Америка	1
1948	AAU AAU NABBA	Мистър САЩ Мистър Свят Мистър Вселена	2 1 2
1949	AAU	Мистър САЩ	3
1950	NABBA	Мистър Вселена (в категория "високи")	1 1

Топ форма на Стив Рийвс :

ръст: 185 см

килограми: 98 кг

гърди: 132 см
ръце: 49 см
талия: 74 см
бедро: 66 см
врат: 46 см
китка: 16 см
прасец: 47 см

Снимки

Ден 16-ти

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Wed, 21 Jan 2009 19:50:00 +0000

Днес да си призная нищо не правих - цял ден почивка, както е и по план де. Забравих по-рано да спомена, че миналата седмица имах по-малко почивка - просто така се наложи и затова за 16 дни вече съм имал общо 10 тренировъчни дни. Просто имах не два, а само един ден почивка след първите 4 тренировки.
За хранителния ми режим все още нищо конкретно не съм говорил, просто защото не мисля, че имам такъв - за сега ям каквото ми падне и колкото мога. Разбира се, все пак съм си поставил някои ограничения - по-малко сладки неща, тестени изделия, никакъв шоколад, нищо мазно. Гледам да ям повече плодове и зеленчуци, ядки , мляко, яйца. Почти всяка закуска ми е около 150 гр мюсли с 350 мл прясно мляко, това е нещото по-обичайно за моето хранене на закуска.
Както казах в началото хранителни добавки не взимам, по простата причина, че те не са безплатни, та ще мина и без тях. Единствено съм си взел да пия бирена мая с надеждата тя да ми осигурява нуждите от витамини и минерали.
Съня ми е достатъчно за сега, даже предостатъчно - добре се възтановявам след всяка тренировка, да чукна на дърво скоро не съм имал тежка мускулна треска...

12-ти, 13-ти, 14-ти и 15- ден ... първите резултати

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Tue, 20 Jan 2009 19:35:00 +0000

Тези дни последните два тренирах естествено, както е по план, а изминалата събота и неделя почивах. В събота направих една добра кардио тренировка, ако може така да се каже - поиграх малко футбол за около час на бързи обороти.
Понеделник и вторник правих обичайните две последователни тренировки от двудневния сплит и така минах упражнения за всички мускулни групи. Чувствам се страхотно за сега, много добре минават тренировките с някои изключения разбира се, когато е препълнена с добитък залата е доста неприятно на моменти.
Реших да се премеря да видя дали вървя напред в килограмите, което е една и основните ми цели за сега, та се оказа, че съм качил около 2 кг, вече съм около 79 кг. Премерих и талията, излиза с около 2 см по-малко, но това е нищо, важното е, че се е запазила, не се е увеличила. Други измервания не съм правил, чак след около 5-6 седмици тренировки мисля да го направя...

8-ми, 9-ти, 10-ти и 11-ти ден ... Сериите

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Fri, 16 Jan 2009 19:42:00 +0000

Последните 4-ти дни не съм писал, защото нямаше какво да се повтарям, първите 7 дни описват как ще протича една тренировъчна седмица.

За сега всичко протича нормално, добре се възтановявам след всяка тренировка, даже вече някак си не чувствам голяма умора, вече нямам мускулна треска, както в началото, но може би е за добре - дано съм на прав път. Почти всяка тренировка е максимум час и половина два, в зависимост от това колко добитък се е събрал в залата. А ве гледам за час и половина да съм свършил с упражненията и още 20-30 минути правя кардио и коремни преси нещо.

Как стоят нещата при изпълненито на всяка серия за определено упражнение - сега ще ви кажа за тежестта, която използвам и броя на повторенията и сериите. Значи по-принцип не ползвам големи тежести, максимално вдигам толкова колкото да мога да изпълня стабилно поне 7-8 повторения, ако правя упражнение за големи мускулни групи, 8-10 за малки мускулни групи, или повече в зависимост от упражнението. Иначе първите серии за голяма мускулна групи правя по 8-10 повторениям, а за малки по 10-12. Е, разбира се, позволявам си да правя по една серия и с повече тежест като чиийтвам за последните 2-3 повторения, но това само за по-основни и базови упражнения. За мускулна група като първо упражнение винаги правя по-основни упражнения с повече серии - около 4-5, а следващите упражнения с по-малко серии - 2-3. А пък броя на упражненията за мускулна група обикновено е около 3-4 на тренировка.

Ми това е общо взето, както се вижда много не ме бива в писането. Надявам се горе долу да ви е станало ясно методиката, която прилагам ( правилна или не) , като не ви налагам и вие да я ползвате - просто споделям как тренирам аз и ако не сте съгласни с нещо да ме поправите, което е и основната ми цел. Поправяйки грешките ми, може би ще направим един наистина добър "наръчник на начинаещия културист" ...

Ден 6-ти и ден 7-ми

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Mon, 12 Jan 2009 11:42:00 +0000

Тази дни са за почивка естествено, в които по принцип бих използвал да направя някое друго кросче навън, но в момента е адски студ. Може би пролетта ще бягам навън в почивните дни, за предпочитане рано сутрин на гладно, ама дали ще се навия да ставам рано не се знае, дотогава, ако не ми омръзне да пиша простотии в блога може и да разберете ...

Ден 5-ти

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Sat, 10 Jan 2009 19:23:00 +0000

Днес отидох по-рано в конюшната, явно повечето добитък беше отишъл на паша за обяд и не беше толкова пренаселено. Аз пък вече бях ходил, та отидох да потренирам малко за мускулните групи крака, гръб, трицепс пак точно в тази последователност...

Ден 4-ти

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Fri, 09 Jan 2009 19:05:00 +0000

Какво ли съм правил на 4-тия ден !?! В предишния пост горе долу обясних каква е седмичната схема, дали има смисъл да се повтарям... Днес пак беше тренировка за мускулните групи гърди, рамене, бицепс - тренирам ги точно в тази последователност. Позволявам си някое упражнение понякога да го заменям с друго, за да не се бавя, че много народ в тая зала дет ходя, като конюшна става там на моменти - с яко добитък се пълни :D . Примерно днес не можах накрая на тренировката да разгрея малко на степера, защото докато се доредя ще брадясам ...

Ден трети

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Thu, 08 Jan 2009 15:50:00 +0000

Ми за ден трети как да продължа тренировките освен с малко почивка, утре пак ... Общо взето това ще бъде цикъла тренировки - 2 дни тренировки, 1 ден почивка,2 дни тренировки, след това 2 дни почивка...

Ден втори - тренировка 2

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Wed, 07 Jan 2009 11:47:00 +0000

Втората тренировка днес от двудневния сппит "големи-малки мускулни групи" ще е за мускулните групи крака, гръб и трицепс в следните упражнения:

около 10 мин. загрявка, бягане на пътека/ степер.
клякане с щанга пред гърди/на рамене - серии: 4; повторения: 6-12.
бедрени разгъвания - серии: 2-3; повторения: 12.
бедрени сгъвания - серии: 3; повторения: 12.
изправяне на пръсти от стоеж/ калф машина - серии: 3; повторения: 15.
гребане с щанга - серии: 3-4; повторения: 8-10.
изтегляне на скрипец в подхват/надхват - серии: 3-4; повторения: 8-12.
Придърпване на долен скрипец - серии: 3; повторения: 8-12.
изтласкване от лег с тесен хват - серии: 3-4; повторения:6-10;
Трицепсово разгъване на горен скрипец - серии: 3-4; повторения: 8-12;
коремни преси - 2-3 серии по 20-30 повторения;
10-15 мин бягане на пътека/степер

По принцип гледам тренировката да е приключила за час и половина максимум, но доста често 2 часа достига, тъй като обикновено е много пренаселено, в залата където ходя. Между сериите почивам от около 30 до 90 секунди максимум. Пийвам по малко вода между всяко упражнение - максимум 1 литър на тренировка. По-рано от 2 часа след последното ми ядене не ходя да тренирам...

Ден първи - тренировка 1

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Tue, 06 Jan 2009 13:14:00 +0000

Първата тренировка от двудневния сплит "големи-малки мускулни групи" е в следните упражнения за мускулните групи гърди, рамене и бицепс:

10 мин. загрявка, бягане на пътека/степер.
изтласкване на щанга от полулег - серии: 3-4; повторения: 6-10.
изтласкване на щанга от лег - серии: 3-4; повторения: 6-10.
разтваряне (флайс) с гири от наклон - серии: 3; повторения: 10-12.
раменни преси с гири - серии: 4; повторения: 8-10.
разтваряне с гири от стоеж - серии: 3; повторения: 8-10.
"вертолет" с щанга - серии: 3; повторения: 6-10.
сгъване с щанга от стоеж - серии: 3-4; повторения: 6-10.
скотово сгъване - серии: 3; повторения: 6-10.
концентрирано сгъване - серии: 3; повторения: 8-10.
коремни преси, повдигания на краката от вис, бягане на пътека/степер 20 мин.

Начало на моя тренировъчен дневник :)

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Tue, 06 Jan 2009 12:09:00 +0000

Здравейте, на всички, които четът блога ми. Казвам се Николай и се занимавам със фитнес от няколко години, като малко по-сериозно през последните 2 години. Не претендирам, че разбирам кой знае колко от тоя спорт, но все пак имах някакъв успех от моите тренировки. Преди две години даже направих сайт на тема културизъм и фитнес, както може би знаете това е Наръчник на начинаещия културист - сайт, в който публикувам информация от различни източници, почти нищо авторско няма в него. До сега не съм използвал редовно хранителни добавки за тези 2 години - най-много 10-тина опаковки с гейнери или протеини и 2-3 100-грамови опаковки креатин, нищо друго, защото признавам си нямах излишни средства за повече. То може би и заради това не съм имал кой знае какви резултати - най-добрата форма, ако може така да се нарече, в която съм бил е в следните мерки:

При височина от 177 см : тегло -83 кг, врат - 40 см, гр. кош - 110 см, талия - 85, бицепс - 36,5 см, предмишница - 29 см, бедро - 61 см, пресец - 37 см. Единствените мерки, които помня преди да започна редовните тренировки преди 2 години бяха: тегло 68 кг, бицепс 33 см.

От време на време ме търсят хора по скайпа с въпроси относно фитнеса, тренировките или упражненията, а истината е, че и аз самият много малко знам, да си призная. Та сега съм решил да споделя своя тренировъчен план - какво правя всеки ден, всичко за всяка моя тренировка, как се храня и напредъкът, който имам, ако по някаква случайност постигна. Целта ми е, ако има желаещи да споделят мнения относно начина ми на трениране, да казвате за моите грешки и да ми помогнете със съвети. Нямам за цел да показвам как да се тренира правилно, защото аз и не го претендирам, че моят начин е добър.

Хранителни добавки за сега нямам възможност да използвам, да видим какво ще излезе без тях поне първите 1-2 месеца, пък после ако ме насочи някой може да си позволя нещо да взимам. До сега не съм водил някакви специални диети, хранел съм се, с каквото има. Дано ми помогнете и в тази насока.

Решил съм да започна тренировки по двудневна сплит програма "големи-малки мускулни групи" с 4 тренировки в седмицата.

Започвам със следните данни при ръст 177 см:

- тегло 77 кг

- врат - 39 см

- гръден кош 107 см

- талия 82 см

- бицепс 34,5 см

- предмишница 28 см

- ханш 97 см

- бедро 59 см

- пресец 36,5 см

И така днес ми предстои първата тренировка от моя тренировъчен дневник ...

Ernie Taylor - биография

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Tue, 27 May 2008 21:45:00 +0000

Ърни Тейлър е роден в Бирмингам, Англия. Надарен е с добра генетика и като юноша решава да започне занимания с тежести. Първите му тренировки са през 1991 г. Ърни тренира без всякаква система, като прави главно тренировки за гръб и трицепс. Изобщо не обича да тренира за крака и го прави изключително рядко. Тренировките му обикновено са до пълно изтощение, като нерядко се случва няколко дни поред да се повтарят едни и същи тренировки. С две думи - хаотично трениране. Въпреки стила си на тренировка Ърни има много бърз напредък поради изключителната си генетика. Затова през 1995 г. става шампион на Англия. Същата година обаче се случва нещо неочаквано - той къса мускул и е необходимо да се подложи на операция. След приключването й Ърни решава да се обади на Дориан Иейтс, който живее и тренира в същия град, за да потърси съвет за възстановяването. Той знае, че Дориан също е имал такива проблеми, затова търси неговата помощ. Най-неочаквано обаче Дориан го кани в собствената си зала, за да тренират заедно - в залата, наричана от мнозина "Тъмницата" или "Храмът на обречените". И Ърни се съгласява, като по този начин прави важна стъпка по пътя на физическото си развитие.

И така, Ърни започва да тренира под ръководството на Дориан Иейтс. Първите му тренировки са истинско изпитание за него - той е свикнал "да не си дава много зор" в залата, но това при Дориан просто не върви. Ърни е натоварван до предела на възможностите си, като след това получава достатъчно време за почивка и възстановяване. Предишните му тренировки са като детска игра в сравнениес това, което прави в залата на Дориан. Тук той коригира недостатъците на тялото си, като набляга на тренировката на краката и гърдите за сметка на ръцете, които са достатъчно развити. Но под действието на големите тежести ръцете продължават да растат, макар и бавно, и след 2 години тренировка пропорциите на Ърни стават много добри. Но и тренировките му за трицепс в първите му години на занимания дават своите резултати - днес Ърни Тейлър е признат за културистът с най-добрите трицепси на столетието. Много хора не вярват на това, което виждат, когато Ърни стегне трицепса, и твърдят, че е имплантирал силикон в този мускул. Но Ърни им предлага следният облог за $ 50 000: той е готов по всяко време да си направи рентгенова снимка. Ако тя покаже, че има силикон, Ърни ще плати $ 50 000 на всеки, който проявява съмнение. Но ако се окаже, че няма, държи да получи по $ 50 000 от всеки, който се съмнява. А сега разгледайте внимателно снимките. Вие готови ли сте да се обзаложите?

Дориан Йейтс - биография

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Tue, 27 May 2008 21:33:00 +0000

Дориан Иейтс е роден в град Бирмингам, Англия. Детството си прекарва в малко селци на име Хърли, близо до този град. в който Иейтс ходи на училище. Още тогава той свиква с физическия труд, тъй като постоянно помага на баща си в земеделския труд. Като дете се увлича и по бойните изкуства и научава по нещо за упражненията с тежести. И после...Може би очаквате изречението "...И после решава да се занимава с бодибилдинг". Е, не е точно така. Някои обстоятелства променят живота на Дориан. На 13 години той остава без баща и се оказва засмукан от водовъртежа на живота. Юношеските му години преминават в мизерия и нищета. Когато е на 18 години, се мести от Хърли заедно с майка си в Бирмингам. След няколко месеца живот в града обаче майката решава да се завърне обратно на село, а Дориан остава в Бирмингам за постоянно. За да се прехранва, той е принуден да работи тежък физически труд, предимно по строежите. Свободното си време прекарва в пиене и нощни скитания, заедно с банда хулигани. В тези години Иейтс създава доста проблеми на улицата, като нерядко се налага намесата на полицията. Много пъти е задържан за буйстване в нетрезво състояние. Веднъж е хванат да извършва дребно престъпление, но му е наложено "хубаво" наказание - изпратен е за 4 месеца в изправителен дом. Може би ще попитате "Може ли да има хубаво наказание?" Е, това се оказва точно такова, тъй като в изправителния дом Дориан се опомня и решава да промени живота си, да вложи някакъв смисъл в него и да не живее безцелно, както досега. Тогава той е вече на 21 години и решава да започне тренировки по бодибилдинг. От детството си знае за упражненията на културистите, има си и представа за храненето им, затова започва смело. Тренира сам, без да търси съвети на по-напредналите културисти, както правят повечето хора. И според него именно инстинктивните му тренировки са му донесли големия успех (но му донасят и някои неприятности, за които ще стане дума след малко).

В началото Иейтс не мечтае да става известен състезател, а просто иска да бъде в добра спортна форма. Но въпреки това през 1985 решава да вземе участие в състезанието "Западен бряг", провеждано в рамките на Англия. Печели първото място и на следващата година участва в Първенството на Великобритания, където е втори. Малко след състезанието получава първата си травма и изпуска една година състезания. През 1988 г. обаче печели Първенството на Великобритания и професионалната си карта, като никой не знае, че ще участва. Оттук идва и прякорът му "Сянката" - изниква като сянка в последния момент, побеждава и после отново изчезва като сянка, за да се подготвя за следващото.

Големите състезателни изяви на Иейтс започват през 1990 г, когато той участва на "Нощта на шемпионите". Класиран е втори. Но от следващата година до края на кариерата си не губи нито едно състезание. Дориан се превръща в най-добрият културист на 90-те години, като печели турнирът "Мистър Олимпия" 6 поредни пъти (от 1992 до 1997 г. включително). През 1992 г. се запознава с Майк Менцер, който става негов тренировъчен партньор за 1 година (Дориан прекарва 1 година в САЩ). Тогава Иейтс започва известната си тренировка "една серия до отказ". Той прави 2 леки загряващи серии, последвани от една наистина тежка. И така тренира всичките си мускулни групи. Всяка група тренира веднъж седмично, по схемата "2 дни тренировка, 1 ден почивка". Тази тактика му донася много голям успех, тъй като му помага да качи много килограми. Откакто той се появява на сцената, критериите за оценка се преместват повече към масата, отколкото към релефа. А именно масата е оръжието на Дориан, с което той елеминира леките конкуренти като Шон Рей и флекс Уилър.

След 1993 г. Иейтс отново тренира в Англия. И тук започват неговите изпитания, в които проличават силната му воля и желанието му да е на върха. През 1994 г. той получава 3 травми: на рамото, на крака и на бицепса. Последната травма е само 2 месеца преди "Мистър Олимпия", но Дориан не се отказва лесно. Подлага се на операция на бицепса и след възстановяването възвръща първоначалните размери на мускула. За огромна изненада на конкурентите си се явява напълно подготвен на "Мистър Олимпия" и я печели.

На следващата година Дориан променя малко тренировката си, за да се предпази от травми. Увеличава леко повторенията, увеличава "чистотата на изпълнение" и включва упражнения на машини. Продължава да прави една серия за мускулна група и има голяма изгода от това. Развива особено добре гърба си и днес е признат за културиста с най-добър гръб на столетието. Работи и малко за релефа си, като увеличава сепарацията. Тези подобрения му докарват още три титли на "Мистър Олимпия" - през 95, 96 и 97 г. Точно тази година обаче Иейтс получава поредната си травма, този път на трицепса. В резултат на това спира състезателна дейност, за да се възстанови и да се подготви за "Мистър Олимпия 98". През зимата и пролетта на 98 г. се разнасят слухове, че окончателно прекратява състезателната си дейност. Според някои обаче това са само измислици - всички знаят за навика на Дориан да се появи като сянка и да поднесе всеобща изненада. Но самият той слага точка на всички верни и неверни твърдения, като през лятото на 1998 г. официално обявява своето оттегляне. Така завършва кариерата на един много талантлив културист, чието име ще се помни още дълги години, когато стане дума за международни състезания. Иейтс се оттегля непобеден - той печели първите места във всички професионални турнири, в които участва.

Сега Дориан, разбира се, не е скъсал с културизма. Той тренира в залата си в Бирмингам и поддържа тялото си в състояние, близко до това от състезателните му години. В същото време не пропуска голямо състезание по културизъм. Само че вече не ходи като участник, а като зрител, както и повечето бивши величия на този спорт.

Бившият приятел на Шварценегер разказва истината за младостта на губернатора на Калифорния

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Sun, 01 Jul 2007 21:16:00 +0000

Роджър Филд е универсален човек. Той виртуозно свири рок-енд-рол и джаз, рисува, композира музика и снима късометражни филми. Но световно известен англичанинът Филд стана заради приятелството си с Арнолд Шварценегер, когото той на младини учил на английски език, а австриецът си плащал уроците чрез "бартер", тренирайки Филд в спортната зала.

В интервю за "Московский комсомолец" Филд разказва за буйната младост на световно известния Терминатор, а днес губернатор на щата Калифорния Арнолд Шварценегер.
- Мистър Филд, както се казва, да започнем от началото: как се запознахте с бъдещия Терминатор?
- През 1968 г., след като завърших обучението си в Америка, отидох при родителите си в Европа, в Мюнхен. Там започнаха да ходя в спортната зала на някой си Райнхард Шмоляна. На масата пред него забелязах списание с човек, чийто снимки неведнъж бях виждал в калифорнийските медии. Това беше Арнолд Шварценегер - културистът с най-големия гръден кош и най-големите ръце в света. Но в Калифорния той беше още по-известен заради това, че американците не умееха правилно да произнасят австрийската му фамилия.
Изведнъж стопанинът на спортния клуб ми каза: "Този великан работи като треньор на Шилерщрасе и скоро тръгва за Америка, но не знае английски. Ако му помогнеш да научи езика, ще можеш да тренираш при него безплатно". По телефона Райнхард ми уговори среща с Арнолд. Аз се метнах веднага на едно такси и хукнах към "Шилерщрасе" 36.
Когато за пръв път видях Арнолд, той беше облечен с червена карирана тениска и широко се усмихваше. Тогава, на млади години, усмивката му се запомняше с голямата дупка между горните му предни зъби. Виждаше се, че той много се радва на появата ми. Всичко, което по някакъв начин имаше отношение към Америка и английския език, го докарваше до безумен възторг. Бързо се сприятелихме. Тренирах при него пет пъти седмично. След тренировките ходехме на ресторант, където, докато обядвахме, практикувахме английския.
- Арни изобщо ли не е говорил тогава английски?
- Практически не. Знаеше само няколко фрази и изрази на училищно ниво. Но се оказа много способен ученик. Много му беше труден обаче звукът "th". Той го произнасяше като "дъ". И сега, когато го гледам и слушам, чувам познати звуци, въпреки че говорът му, разбира се, значително се е подобрил. Не трябва да се забравя, че той се зае да учи чужд език на 20 г., което не всеки успява. На първата ни среща говорехме на немски, но скоро преминахме на английски. Шварценегер ми разказа как е ходил на среща със своя идол културиста Ридж Парк от ЮАР. За това пътуване той се опитваше да говори на английски, въпреки че от време на време преминаваше на немски. Разказа ми, че 10 часа е летял със самолет, срещнал се с този човек и прекарал времето в компанията му, слушайки плочи на Франк Синатра. Когато Арни преминаваше на немски, му казвах: "А сега повтори всичко това на английски". Той се опитваше, но не винаги намираше думи. Затова пък по-късно ми разказа за най-големия си ужас в живота. Това станало докато служел в армията и негов приятел го взел да се повозят на реактивен изтребител Starfighter...
- И как се борехте с немския му акцент?
- Безуспешно... Тогавашният му акцент на практика се е запазил и до днес. За сметка на това той забележимо е разширил речниковия си запас. А тогава на масата аз взимах чашка и му казвах "This is a cup". Взимах лъжица и пак: "This is a spoon".
- Интересно е, а как Арнолд се запознаваше с момичета?
- Запознанствата му като правило бяха неуспешни: опитите му изглеждаха доста нескопосани. И изобщо забелязах, че повечето момичета не харесват прекалено напомпаните мускули.
- А имаше ли тогава Арни постоянна приятелка?
- Само веднъж го видях в женска компания. Арни, слизайки по стълбата от спортната зала на "Шилерщрасе", говореше енергично за нещо с девойка, приблизително също толкова висока, колкото него самия. Тогава той нямаше време за личен живот. Цял ден тренираше до изнемогване, а точно в 22,30 часа лягаше да спи. Арни беше много дисциплиниран и водеше здравословен начин на живот.
- Може би не му е вървяло с жените заради комплекса на провинциалист?
- Казваше ми, че баща му е началник на полицията в Грац. Но това беше лъжа. Всъщност родителят му е бил шеф в селцето Вайтц. Мисля, че той се опитваше да поукраси своя произход, защото в залата с нас тренираше момче, чийто баща беше високопоставен чиновник в полицията на Мюнхен. Освен това Арни не умееше да се държи добре на обществени места. В ресторанта често удряше с великанския си юмрук по масата и крещеше с пълно гърло "Сервитьор, сметката!".
- А как тренираше Шварценегер?
- Той прекарваше страшно много време в залата, тъй като работеше там. На обяд практикуваше с мен английски, а после се връщаше отново в залата, за да го отвори за следобедните занятия.
- Вие сте го научили на английски, а той на какво ви научи в спортната зала?
- Той ме учеше правилно да "помпам" бицепсите. Трябва да вземеш 40-килограмов дъмбел, да свиеш ръцете в лактите, а след това да станеш и рязко да ги опъваш. Трябваше да се правят най-малко по десет такива опъвания. Това е упражнение за увеличаване, по-точно за удължаване на мускулите, и то е доста болезнено. Останалите упражнения бяха обикновени.
- Казват, че Арни обичал да се шегува на тренировки...
- Веднъж, докато седях и се упражнявах с 40-килограмов дъмбел, той дойде и ме вдигна с една ръка заедно със стола. Друг път играеше на канадска борба с едно момче и дълго време никой не побеждаваше, и тогава Арни каза: "Сега ще те бия". "Как?", попита го момчето. Арни хвана съперника си за ноздрата със свободната ръка и моментално свали ръката му, а след това дълго и гръмко се смя. А освен това обичаше да прехвърля въжето през прозореца на улицата и в буквалния смисъл на думата да се спуска върху главите на ошашавените минувачи.
- Може би най-деликатният въпрос: взимаше ли Шварценегер анаболи?
- Взимаше не повече от едно хапче. Но не го виня, по онова време всички взимаха анаболи. Без тях не можеше да станеш добър културист. Арни ми казваше, че му ги е препоръчал лекар.
- Освен това твърдят, че на младини Арни е карал кола като луд...
- Това е вярно. Едно пътуване с него няма да забравя никога. Имаше "Опел Рекорд", произведен 1958 година. Малко напомняше "Шевролет" и беше първият опит на "Опел" да произведе американски тип кола. Тогава мюнхенското метро още се строеше и ходех на тренировки с Арни. Бицепсът му постоянно стърчеше от прозореца и той дивашки крещеше по минувачите и по другите шофьори. В един прекрасен ден тръгнахме с него към центъра. Той набра скорост, а след това рязко обърна "Опел"-а на 180 градуса, практически пред колата, която идваше срещу нас. На следващия светофар се преместих на задната седалка и никога повече не седнах отпред до него.
- Вероятно още тогава се е подготвял за ролята на Терминатора?
- Не мисля. Той беше много симпатично, чаровно и весело момче, с открита и широка усмивка. Тогава в него нямаше нищо от Терминатора. Той говореше за културизъм, за кино и за Америка. Беше само на 20, искаше да стане актьор и изобщо не се интересуваше от политика.
- А какво толкова го привличаше в Америка?
- Много му харесваше американското кино, той просто обожаваше звездата от уестърните Джон Уейн. Провинциалният Арни беше много амбициозен и искаше да стане голяма звезда. Той отишъл в Мюнхен само защото това бил най-близкият истински голям и космополитен град. Арни постоянно повтаряше: "Аз ще стана велик актьор".
- Виждали ли сте го някога силно ядосан?
- Тогава бях на задната седалка на колата му. Докато караше се опитвах да не говоря с него, но когато спряхме на светофар, реших да се пошегувам. Казах му: "Наистина ли ти казват Schwarz - Negger?". При това умишлено разделих думите така, че първата звучеше като "schwarz" (черен), а втората като "negger", като "негър"... Тогава Арни силно се напрегна и само процеди през зъби "Фамилията ми е SchwarzenEgger - това е австрийска фамилия" (egger означава "ора").
- Как и защо спряхте да общувате?
- Арни спря да общува с мен. Тогава вече бях сгоден, а в нашата зала се подвизаваха две поклонници на бодибилдинга. Едната от тях беше истинско страшилище. И веднъж Арни ми предложи: "Хайде да се запознаем с тях". Отговорих му, че не мога, имам си приятелка. Той така се обиди, че спря да разговаря с мен, а скоро след това замина в Америка.
- Мистър Филд, за вас много се пише по медиите. Какво толкова голямо сте направили?
- Косвено за това е виновен Шварценегер. Той често се шегуваше, че ще стане суперстар, а аз ще си остана никой, нула. Всичко това щеше да остане на нивото на шегичките, ако не беше патологичният му стремеж към славата. Тогава му отговорих: "Ти си прав по-своему, а аз ще бъда прав от своя страна: ще стана най-обикновеният човек в света, за когото медиите ще пишат най-много. А ти ще четеш за мен. И ще го направя за сметка на твоята слава". Така и стана. Първите публикации за мен се появиха през 1980 г., когато спечелих премията на американските индустриални дизайнери Designer Choice за разработката на китарата Foldex. Тогава за мен писаха практически всички специализирани списания. Но публикациите в масовия печат започнаха през 1991 година. Тогава ме завладя хазарта да се опитам да спечеля спора с Арни. Сега в моя архив има публикации от близо 800 издателски къщи. За мен са писали дори в Китай и Тринидад!...

Източник http://www.duma.bg

Добре дошли в блог-а на сайта http://www.fitnes.host-bg.info/ .

noreply@blogger.com (Николай Стамболийски) — Wed, 27 Jun 2007 20:53:00 +0000

Днес на 27.06.2007 г. 23:55 часа стартира нашия блог. Само не знам какво да пиша в него ама перкай. Някой ако има идеи да се обади :))). Все пак да кажа името на сайта още веднъж :
http://www.fitnes.host-bg.info/